— А… благодаря — казах аз.
— Радвам се, че ме разбра правилно. Понякога хората възприемат нещата не точно така, както ти би искал. От това възникват големи проблеми. Ти имаш предвид едно, а те — съвсем друго и се получава бъркотия. Разбираш ли за какво говоря?
— Естествено. За бъркотията.
— Просто исках да те предупредя. Саша не е лошо момче, но не е подходящ за момиче като теб. Разбира се, ти си решаваш сама, но аз съм длъжен да ти кажа. Как мислиш?
— По същия начин — въздъхнах и попитах: — Резо, боли ли те главата понякога?
— Не, защо? — учуди се той.
— Толкова много мислиш… Мен ме заболява главата, когато започвам да мисля.
— Струва ми се, че това не е от мисленето, а от четенето. Ти страшно много четеш. Хубаво е, когато едно момиче е умно, но да се чете много е вредно.
— Кой ти го е казал? — учудих се.
— Това е мое наблюдение. Когато четеш дълго, след това ставаш тъжна и се мръщиш — значи четенето не ти е от полза. По-добре плувай в басейна — това оправя настроението ти. А плуването укрепва здравето и това всеки ще ти го каже.
— Тогава ще ида да поплувам още малко.
Когато вечерта Доктора дойде, аз му казах:
— Не се срещай с Орлов, обаждай му се само по телефона и само от болницата.
— Защо? — стресна се той.
— Защото покритото мляко котка не го яде.
— Станало ли е нещо?
„Те ти сега…“
— Нищо не е станало, просто се притеснявам за теб.
— Орлов се интересува от новините.
— Тоя само се чуди как да стане генерал! — изсумтях аз, макар че нямаше защо да се ядосвам на човека, тъй като преди време тъкмо аз бях тази, която му обеща да стане генерал, така че сега не биваше да недоволствам. — Имам някои новини за него, запомни ги и внимавай да не объркаш нещо.
— Може би ще е по-добре да си ги запиша?
— Полудял ли си! — Бях поразена. — Ами ако те претърсят?
— Значи те подозират, така ли? — сериозно се изплаши той.
— Не. Засега. И, за бога, недей да нервничиш.
Изпратих Доктора и отново се замислих. След срещата ми с Монаха нямаше защо да разчитам, че ще разполагам с много време за осъществяването на идеите си. Налагаше се да побързам. Затова още от следващия ден започнах да събирам информация, изцеждайки ценни сведения от главата на скъпия Тати. За целта се наложи да проведа цял шахматен турнир и да се въртя пред очите му от сутрин до вечер. Впрочем той не възразяваше. Трите операции, които милицията проведе през следващите дни, не направиха особено впечатление на Тати и не го развълнуваха истински. Той знаеше, че понякога на ченгетата им върви и не възнамеряваше да страда заради това. В мозъка му името ми нито веднъж не се свърза с въпросните събития. Това ме въодушеви.
В петък в шест часа вечерта при Тати се събра компания от четирима души. Преди не бях виждала нито един от тях. Всички бяха по-млади от Тати, обръщаха се към него с подчертано уважение, но мислено не го наричаха по никакъв друг начин, освен стар козел. Изобщо компанията беше приятна във всяко отношение, тъй като Тати също ги гледаше с презрение и мислеше: „Крастави палета, с една ръка бих ви издушил всичките, но не ми се ще да си цапам ръцете…“ Тук Тати малко преувеличаваше: той щеше и да ги издуши, и ръцете си да изцапа, но знаеше със сигурност, че на мястото на тези щяха да дойдат други, така че нямаше смисъл да ги трепе, а щеше да е далеч по-добре да се договори с тях.
През тази вечер аз се представих в ролята на домакиня, в смисъл че поднасях ястията и веднага изчезвах. Но тъй като гостоприемството изискваше да се появя неведнъж и дваж, успях да почерпя някои сведения. Седящият вдясно от Тати тип, който се казваше Алексей, доста ме постресна. Гледаше ме с любопитство, сякаш се канеше да ме купи. Точно вчера вечерта между него и Монаха се бе състоял интересен разговор. Неочакваната дружба между тях бе възникнала по две причини: единият никак не обичаше Тати, а другият се боеше от него до смърт. А страхът му още повече се бе усилил след моята недвусмислена заплаха. Монаха бе преценил, че ще намери общ език с Алексей и не беше сгрешил. А сега вторият ме разглеждаше и се опитваше да разбере коя съм аз и от какъв зор обслужвам Тати, т.е. зорът му беше ясен, но не и от чие име се старая.
„Нямам нужда от този Алексей! — отсякох аз към края на вечерта. — Ще започне да ми мъти водата, а това само ще ми създава тревоги.“