Доктора пристигна към девет, по това време гостите и домакинът се бяха затворили в кабинета му, Резо и още двама младежи със свиреп вид се бяха заковали пред вратата му и едва ли нечие любопитство би могло да се скрие от погледите им. Впрочем техните тайни не ми бяха интересни, вече знаех всичко, което исках, и затова чаках Доктора с огромно нетърпение.
— Запомняй! — прошепнах му веднага след като се настанихме в стаята ми. Говорих почти десет минути без прекъсване, а Доктора се блещеше и се стараеше да не обърка нещо.
— Това е опасно — облизвайки нервно устни, каза той.
— Кое е опасно? — ядосах се аз. — Те не са казали нито една дума пред мен, а сега седят в кабинета зад дъбовите врати, овъртолени отвсякъде с охрана като новородено с делени. Сам си помисли: по какъв начин биха могли да ме свържат с тази работа? Аз абсолютно нищо не зная, пък и нямам възможност да науча.
— Добре — намръщи се Доктора. — Да си вървя ли?
Напоследък той много се изнервяше, докато пребиваваше в дома на Тати, и започваше да диша равномерно едва когато стигнеше до портичката.
— Почакай. Помоли Орлов за следното: нека утре да арестува Алексей Лунин под какъвто и да е предлог, той знае за кого става дума. По-добре ще е да го подържи една нощ в пандиза в навечерието на далаверата, която са замислили. Разбра ли?
— Защо ти е това?
— Защото хората трябва да си намерят изкупителна жертва. Ако Орлов им развали работата, Тати и приятелите му ще бъдат много разстроени. И трябва да им се даде възможност да излеят отрицателните си емоции.
— Не разбирам… — смръщи се Доктора.
— Орлов ще разбере — уверих го аз.
Орлов наистина разбра всичко. Някъде следобед се обадиха на Тати, за да му съобщят, че Алексей е задържан от правоохранителните органи. Това не развълнува особено моя домакин, той само поклати глава и се свърза с адвоката си, за да му прехвърли грижите.
Страстите се разгоряха след два дни. Никога не бях виждала Тати толкова вбесен. У дома всички притихнаха и се разбягаха по дупките си, та да не се мяркат пред очите на своя шеф. След пристъпа на ярост в къщата отново се появиха неотдавнашните гости. Между другото Алексей изглеждаше спокоен и не очакваше големи неприятности, макар че би могъл да се досети, че събитията не се развиват в негова полза. Естествено това, че предишния ден се бе разхлаждал в пандиза, си беше чисто съвпадение и никой не можеше сериозно да си помисли, че е проговорил… Но заради такива съвпадения хората лесно се лишаваха от главите си. Алексей влезе уверено и спокойно в дома на Тати, а излезе оттам с изпотено лице и треперещи устни. Повече нямах сгода да го видя, впрочем не само аз, но и всичките му роднини. Тъй като Тати не се интересуваше по какъв начин се е простил с живота близкият му съратник, аз така и не научих подробности за неговата кончина.
„Хубав ден!“, рекох си удовлетворено, докато си лягах да спя.
След като изчаках бурята да стихне и Тати да се успокои, реших да поискам от благодетеля си компютъра. Той събираше прах в една от необитаемите стаи на огромната къща на Тати. Целта, заради която бе придобит, оставаше загадка.
Почуках тихичко на вратата и след като чух да, плахо влязох. Тати седеше в червен халат на дивана и се опитваше да гледа телевизия. Щом ме видя, той мило ми се усмихна и в погледа му дори се прокрадна нежна тъга. Тя страшно му отиваше. Аз се заковах до вратата и попитах:
— Извинете, не ви ли преча? — Макар че наричах тати с малка буква, обръщах се към него с уважителното вие.
— Разбира се, че не. Влизай, Варя — каза той. Влязох и седнах на крайчеца на дивана.
— Станало ли е нещо? — Гласът ми звучеше тихо и жално.
— Не. Защо реши така?
— Не изглеждате, както обикновено. Нервен сте.
— От работата е, Варя — въздъхна той след кратко мълчание и машинално ме погали по главата, както се гали булонка, когато се настанява до стопанина си. — Не обръщай внимание на настроението ми. Теб винаги се радвам да те видя. Ще ходиш ли някъде? — попита, а мислите му блуждаеха далеч, но понеже не искаше да ме обиди, опита се да поддържа разговора.
— Не — поклатих глава аз.
— Скучно ли ти е? — разтревожи се Тати. — Едно младо момиче трябва да има приятелки… приятели. Как вървят нещата с Резо, разбирате ли се?
— Той не е зъл — отвърнах.
— Така ли? — Тати като че ли се заинтригува. — А кой е зъл?
Охотно изброих поредица от имената на онези, които редовно посещаваха Тати. Бях планирала да се избавя от тях в близко време, така че трябваше да подготвя Тати, та да не се разстройва кой знае колко заради тези лоши хора.