— А какво ще кажеш за Калинин? — попита Тати с все по-нарастващ интерес. — Един такъв як, с шарена риза, идваше заедно с Андрей?
— Душата му е черна — гледайки в една точка, заявих аз. — Не му вярвайте, на него нищо не му коства да излъже някого. Той е лош човек.
Тати се замисли, а аз потръпнах, излизайки от транса, и погледнах към него, а той — към мен.
— Виж какво, Варя, утре ще дойде един човек… на гости, вгледай се хубаво в него — изведнъж набра смелост да ми каже той.
Аз кимнах, правейки се, че не разбирам много-много за какво става дума. А след като осъзнах, че Тати вече беше казал всичко, което искаше, го помолих:
— Мога ли да взема компютъра?
— Компютъра ли? — не разбра Тати, тъй като изобщо беше забравил, че в къщата има такава вещ.
— Да. Той е горе…
— А-а. Вземи го, разбира се. Искаш да си поиграеш ли? Варя, ако ти трябва нещо, моля те, не се притеснявай…
— Благодаря — усмихнах се и отидох да извикам Резо, за да ми помогне да пренеса компютъра.
Вечерта ние седяхме в моята стая — аз пред компютъра, а Резо във фотьойла.
— Искаш ли да опиташ? — предложих му. Той кимна, настани се удобно на моето място и успя да ми събере очите. — Браво! — казах със завист някъде след около час. — Аз не мога така.
— Тук най-важното е съсредоточеността и бързата реакция — заяви той. — Без тези качества е абсолютно невъзможно и в моята работа. Схващаш ли за какво ти говоря?
— Почти. Значи ти тренираш на компютъра, така ли?
— Не — поклати глава Резо. — Просто се отнасям сериозно към всичко — и в играта, и в живота.
Погледнах го внимателно и се замислих.
Човекът, за когото говореше Тати, се появи у нас към обед. Аз тъкмо слагах масата (с Тати обядвахме в столовата, а охранителите ядяха в кухнята), когато вратата се отвори и влезе моят благодетел заедно с един представителен чичко на неопределена възраст. Макар че беше по-скоро млад, половината му глава бе оплешивяла, а лицето му бе бледо, отпуснато и подпухнало. Забавен тип.
Тати радушно се усмихваше и го потупваше по рамото. Това не се харесваше особено на госта, но той се стараеше в отговор да се усмихва.
— Запознай се, Варя, това е Евгений Алексеевич, а това е моята племенница — послъга малко Тати. — Казва се Варя, тя е домакинята вкъщи.
Евгений Алексеевич внимателно ме погледна, аз също го погледнах, след това ние едновременно се усмихнахме и си кимнахме един на друг.
— Моля, заповядайте на масата — разливаше се от любезност Тати и дори ми намигна някак палаво и по хулигански.
Обедът продължи малко по-малко от час. През това време успях да се запозная отблизо с Евгений Алексеевич, и по-точно — с неговите мисли. Той обичаше Тати, колкото аз — решетките на прозорците, и вече от три месеца в главата му зрееше идеята как да се отърве завинаги от него. Плановете му в тази посока бяха придобили грандиозни мащаби, така че в момента на мен ми предстоеше да реша как ще постъпим ние, т.е. аз: дали ще се опитаме да попречим на намеренията му, или ще им дадем възможност да се реализират? Във втория случай Евгений Алексеевич можеше да свърши всичката мръсна работа вместо мен, да изпълни замисленото крачка по крачка и много старателно и след известно време да откъсне огромно парче от територията на Тати. И чак след това щеше да дръзне и да се прости със самия Тати. Но ние не можехме да му позволим такова нещо, затова на този етап на Евгений Алексеевич щеше да му се наложи да умре.
След обеда Тати заведе скъпия гост в кабинета си. Там те дълго разговаряха, а когато гостът най-сетне си отиде, Тати влезе при мен.
— Хареса ли ти Евгений Алексеевич? — попита той без особено любопитство.
Аз кимнах:
— Според мен е добър човек и много ви уважава.
Тати поклати с усмивка глава, уж че всичко, за което току-що си говорихме, беше ей така — просто някаква дреболия и шегичка, но беше доволен.
Моят интерес към техническите постижения на цивилизацията не остана незабелязан. Един ден, докато с Резо обикаляхме магазините, компютърът беше проверен. Бяха прегледали всички файлове, всички дискети и естествено не бяха намерили нищо интересно. Браво на Тати, бдителността му винаги беше нащрек! Той малко се позасрами от своите подозрения и през цялата вечер беше изключително мил с мен. А аз пристъпих към разработката на своя план, вкарвайки го в една от дискетите. Страничен човек много трудно би могъл да разбере нещо от него, но ако се намереше някой умник… Какво пък, щеше да стане още по-интересно за мен.