Отидох. Тати крачеше из хола, а дебеланкото седеше на дивана, усмихнат и скръстил ръчички върху коремчето си. Той ми кимна и каза:
— Здравейте, Варя!
— Здравейте! — отвърнах аз и малко по малко започнах да се успокоявам.
— Ето, Варя, запознай се — започна Тати. — При теб е дошъл лекар, Генадий Николаевич, много добър специалист.
— Лекар ли? — изразих учудване аз.
— Да. Ние с Леонид Андреевич се посъветвахме и решихме, че Генадий Николаевич трябва да те види.
Естествено Тати лъжеше. Той не се бе съветвал с Доктора, но аз не възразих срещу присъствието на лекаря, макар че направих страшно тъжна физиономия, за да накарам Тати да се почувства виновен.
Ние отидохме в моята стая, а Тати остана в кабинета си. Генадий Николаевич се настани във фотьойла пред малката масичка, погледна ме мило, поговорихме си малко за това-онова, след което той извади от докторската си чанта някакви картинки и започна да ми ги показва.
„Какво пък, да започваме! — изсумтях наум. — Веднага мога да си изработя диагноза шизофрения.“
Изгубихме не по-малко от час с това занимание и аз започнах да се притеснявам, да не би да прекаля с вживяването ми в ролята на човек с разстроена психика и отново да попадна в лудницата.
Най-сетне гостът прибра идиотските си картинки, поговори си още малко с мен и отиде при Тати, като пътьом скалъпи умърлушена физиономия. След половин час той си тръгна, а Тати ме повика да пием чай. Изглеждаше малко потиснат, а и съвестта го гризеше.
Генадий Николаевич бе потвърдил диагнозата ми, но бе изразил увереност, че моят случай не е безнадежден. Аз не бих казала същото за него.
Вечерта дойде Доктора и Тати му разказа за посещението, като видимо му се подмазваше. Естествено Доктора се почувства малко обиден, тъй като съзря в действията на Тати неуважение към персоната си, и заяви с характерното за него достойнство, че ако домакинът ни има желание, може да свика и консилиум. И че единственото, от което наистина се нуждая, е обич и спокойствие. След това аз и Доктора отидохме да се поразходим из градината. Веднага щом останахме насаме, неговата самоувереност тутакси се изпари, той започна да нервничи и дори не направи опит да прикрие състоянието си.
— Проверяват ли те? — прошепна изплашено.
— Разбира се — махнах с ръка аз.
— Заподозрял е нещо.
— Тати не е глупав човек и е много предпазлив. Престани да се тръшкаш, Докторе, всичко е в рамките на нормалното.
— Не мисля така. Кажи ми: защо си тук?
Засмях се и поклатих глава.
— Онези трима мерзавци ли ти трябват?
„Ето на, започна се…“
— Докторе, веднага щом усетя, че е опасно да стоя тук, моментално ще избягам. Ти мисли за себе си. За какъв дявол продължаваш да не напускаш града? Нали ти казах: заминавай!
— Никъде няма да замина без теб…
Какво пък, това си беше негова работа. Той беше възрастен човек и трябваше да решава сам.
— Разговаряй с Орлов само по телефона. Макар че на твое място аз бих заминала.
— Къде? — плесна с ръце той. Нервите му вече съвсем не издържаха, май че сглупих, като го оставих да живее без надзор. Сега не биваше да му казвам за заплахите на Монаха, защото той окончателно щеше да се изплаши и един господ знаеше какво може да извърши.
— Как е Орлов? — попитах в желанието си да сменя темата. — Какво ново има?
— Помоли да ти предам, че напоследък Клим обича да си почива във ваканционното селище Лятна приказка, заминава натам в събота и остава с преспиване. Мястото е хубаво за риболов.
Новината ми се стори интересна. Време беше да се запознаем с Клим.
— А друго?
— Нищо, всякакви незначителни подробности.
— Докторе, нали ти казах, че всяка незначителна подробност е важна.
Той започна с видимо неудоволствие да изброява навиците и склонностите на Клим. Една от тях малко ме учуди: оказваше се, че като малък е имал склонност към четенето.
— Какво? — полюбопитствах. — Какво е четял? Фантастика, приключения?
Доктора ме погледна, като че ли бях мръднала:
— Откъде да зная?
— Извинявай — намалих оборотите аз. — Но предай на Орлов непременно да научи.
— Как си я представяш тази работа? — ядоса се Доктора.
— Обикновено хората, които работят в библиотеките, остават там до пенсия и помнят всичките си редовни читатели. Мисля, че на Орлов няма да му е трудно да се сдобие с такива сведения.