— Тати ти плаща пари, за да ме охраняваш, така че полагай повече старания на това поприще.
— Ти всичко разбираш погрешно. Тати… как по-точно да се изразя… иска да знае с какво се занимаваш.
— Тогава ти не си охранител, а шпионин.
— Охранител съм — заяви Резо след кратък размисъл.
— Само така ти се струва. Отнеси се сериозно към този въпрос. И се определи. Защото ако си доносник — това е едно, а ако си охранител — друго. И от това зависи моето отношение към теб. Успяваш ли да следиш мисълта ми?
— Успявам. — Резо се наду като пуяк и втренчи очи в ъгъла, а след малко заяви: — Всъщност мисля, че ти ми мътиш главата. Съвсем ме обърка.
— Изобщо не съм те объркала, просто ти не искаш да анализираш нещата както трябва.
Той се намръщи още повече, изкриви злобно физиономия и отиде да мисли на верандата. След около петнадесет минути аз също се появих там и мило му казах:
— Резо, хайде да идем в някое ваканционно селище, да си починем, да се повозим на лодка. Тати разреши. Пък и сред природата се размишлява по-добре. Ще идем ли?
— Не трябва да питаш мен — зарадва се той на възможността да ми прочете поредното нравоучение. — Можеш да правиш каквото си искаш, а аз просто ще бъда до теб. Това е моята работа.
— Значи ще идем или няма да идем? — ядосах се аз.
Естествено ние тръгнахме, ала всъщност изгубихме повече от час за приготовления, т.е. самите приготовления не ни отнеха много време, но за сметка на това в течение на четиридесет минути Резо звъня от номер на номер, за да открие Тати. След като получи съгласието на шефа си, веднага започна да ми се усмихва и само дето не завъртя опашка — толкова неудобно му стана, задето се бе усъмнил в правдоподобността на моите думи.
— Къде искаш да отидем? — попита той, докато собственоръчно закопчаваше предпазния ми колан.
— А какви ваканционни селища има наблизо? — поинтересувах се аз.
— Нали искаше да идем в Лятна приказка.
— Така ли? Ти ходил ли си някога там?
— Два пъти.
— Красиво ли е мястото?
Резо се замисли и размишлява в продължение на около пет минути. Естествено не се сети да запали мотора. Нямаше никакъв смисъл да нервнича и да се ядосвам, така че просто седях и чаках.
— Бих казал, че е красиво — изтърси най-сетне той.
— Изгуби пет минути за това — не се сдържах аз.
— Разбираш ли, ние може би имаме различни вкусове и онова, което се харесва на мен, не е задължително да се харесва и на теб. Схващаш ли?
Кимнах с готовност.
— Не ми се ще да те разочаровам.
— Може би най-сетне ще потеглим, а? — плахо попитах аз.
— Да, разбира се — като че ли се смути Резо и запали мотора. — Отиваме в Лятна приказка.
— Е, щом така си решил…
— Аз ли съм решил? — попита объркано.
— Но нали ти каза, че там е красиво?
Резо помисли около половин минута и кимна:
— Казах.
— Видя ли! — зарадвах се искрено.
От шосето завихме по тесен асфалтиран път и пропътувахме три километра, преди да видим указателната табела с надпис: Ваканционно селище Лятна приказка. След още един километър пътят спря пред портал с огромен надпис Добре дошли! Зад портала имаше паркинг и една тухлена къщичка. На прозореца й с боя и на ръка беше изписано: Регистрация.
Аз останах в колата, а Резо взе паспортите ни и отиде до прозореца. Тук порядките не бяха обременени с никаква бюрокрация и само след десет минути ние вече разполагахме с карти на почиващи, върху които бяха отбелязани номерът на нашето бунгало и местата ни в столовата.
— Всичко е наред — каза Резо, когато се върна. — Можем да паркираме колата пред бунгалото, само че няма как да се мине оттук, ще се наложи да се върнем малко назад и да заобиколим.
Това също не ни отне много време, Резо спря колата пред бунгало с номер 12 на стената, а аз излязох навън и се огледах.
Наоколо се простираха стройни редици от еднакви бунгала с малки веранди, а около тях имаше цветя, храсти от жасмин, люляци и шипки. Алеите бяха асфалтирани и старателно преметени. Малко по-нататък, пред бунгало номер седем, се стелеха лехи с рози, а по средата им се мъдреше малък, но много симпатичен фонтан. Ширеше се и една зелена полянка с къщичка на кокоши крака, където беше разположена билярдната зала, и сграда от червени тухли, от едната страна на която беше изписано: Столова, а от другата: Дискотека. Бар.