— Да вървим ли? — предложи с надежда Резо.
— Изобщо нямаме закъде да бързаме — отвърнах аз, защото разчитах, че ще успея да видя Клим тук. Неговото бунгало беше близо до мястото, където играехме, и бе напълно възможно на отиване към столовата той да мине покрай нас. Повечето почиващи се извървяха нататък, а персоните, които ме интересуваха, така и не се появиха, тъй като най-вероятно вечерята не ги привличаше.
Продължих да играя на инат. Перцето за пореден път прелетя над главата ми и падна на полянката зад храстите. Аз се промъкнах през живия плет и в този момент зърнах Клим да върви бавно в компанията на един от приятелите си, който носеше в ръце черен хляб, нарязан на дебели филии.
— Извинете — обърнах се към тях, — бихте ли ми хвърлили перцето?
То беше паднало съвсем близо до пътечката. Клим и приятелят му погледнаха към мен, аз срамежливо се усмихнах, а Клим се наведе и ми хвърли перцето. Успях да го подхвана с хилката и казах: „Благодаря“. Хубостта ми не остана незабелязана.
— Не се ли боите, че ще закъснеете за вечеря? — весело полюбопитства Клим.
— Не се боя — засмях се в отговор.
На това място ни в клин, ни в ръкав се появи Резо, макар да се надявах, че те няма да го видят, понеже жасминовите храсти го скриваха. Естествено той не поиска да ми достави това удоволствие и се измъкна оттам. Когато видя Резо до мен, Клим малко се посмути.
„Нима това момиче е на тази горила?“ — помисли си, а на глас каза:
— Я кой бил тук… Почиваш ли си?
— Работя — мрачно отвърна Резо и ме хвана за ръката.
Тъй като той обикновено внимаваше да не ме докосва, това предизвика малък шок у мен. Потътрих се подире му и продължих да се усмихвам на Клим.
— Кой е този? — попитах, когато Резо ме домъкна до площадката пред входната врата на бунгалото ни.
— Един познат.
— Разбрах, че ти е познат. А как се казва?
— Защо те интересува? — Очичките му като маниста ме гледаха с подозрение.
— Просто ми е интересно.
— Да вървим да вечеряме!
Резо отново ме хвана за ръката и ме потътри към столовата. Той ядеше мълчешком и беше нещастен. За да облекча страданията му, повече не споменах за Клим. Но след час той сам се появи.
Резо трябваше да понесе заслужено наказание за безобразното си поведение, затова след вечерята аз се настаних на верандата и започнах да чета на глас поезия, като за целта избрах любовна лирика. Четях изразително и непрекъснато питах своя страж дали стиховете му харесват. Той отговаряше много сериозно и пространно с характерната за него разсъдливост.
— „Домът ми огряла с усмивка, ти влезе и в мойта душа“, рецитирах аз, когато се чуха крачки, някой почука небрежно и кратко по стъклото и на верандата се появи Клим. Той като че ли не обърна внимание на Резо, а се съсредоточи изцяло върху мен.
— Почивате ли си? — попита с насмешка, тъй като явно не бе успял да измисли нищо по-умно. — Нямах представа, че обичаш стихове — обърна се той към Резо.
— Много неща обичам — свадливо му отговори Резо, гледайки към мен, сякаш се опитваше да демонстрира пълното си пренебрежение към Клим.
Онзи се настани на най-горното стъпало и с това даде да се разбере, че няма намерение скоро да си ходи.
— Тук ли ще спите? — попита, развеселен, той.
— Още не сме решили — свих рамене аз и продължих мило да му се усмихвам, но за всеки случай скромно сведох очи.
— Скоро ще тръгваме! — отсече Резо.
— Жалко! — Клим присви клепачи и погледна към небето, а после — към мен. — Това местенце е хубаво.
— Да, красиво е. А вие дълго ли ще останете?
— Два дни. На риболов сме.
— И как върви уловът?
— Пет парчета хванах, ей такива — Клим разпери ръце, за да ми покаже какви гигантски щуки се въдят по тези места. — И доста дребни риби. Елате при нас на рибена чорба, чуваш ли, Резо? Вова е голям майстор на рибената чорба.
Резо изобщо не реагира, а аз проявих интерес към тънкостите на риболова. Разговорът ни се пооживи и Клим започна най-откровено да ме зяпа. Мислите му можеха да бъдат разчетени и без кой знае каква дарба. Резо със сигурност ги разчете, защото изведнъж стана и заяви:
— Няма никакъв смисъл да седиш тук и да се правиш на интересен.
— Сериозно ли говориш? — подсмихна се накриво Клим, влагайки в тези думи цялото си презрение към Резо като към вероятен съперник.