Двамата едновременно зърнаха някакво движение и се завъртяха, за да се озоват лице в лице с Нитен. Макар че ранният следобед бе тих и спокоен, те не бяха чули приближаването на Майстора на меча. Той се поклони леко.
— Викат ви — каза японецът, като хвърли поглед назад към лодката. Обърна се и си тръгна, после спря и погледна през рамо, при което светлината обля лицето му и кафявите му очи заприличаха на огледала. — Неволно чух последния ти въпрос. Аз съм безсмъртен и макар да не съм живял толкова дълго като Никола или Пернел, винаги съм бил воин. Ако животът ме е научил на нещо, то е, че във всяка война и двете страни вярват, че са прави.
— Ами ние, Нитен? — попита Джош. — Ние на правилната страна ли сме?
— Вие сте на някоя страна и това е важно. Не сте длъжни да останете на тази страна. Често най-голямата проява на храброст е да си признаеш, че си допуснал грешка. — Той помълча, а после добави: — Следвайте сърцата си. Защитавайте се един друг, вярвайте си един на друг, защото в крайна сметка всички тези хора искат да получат нещо от вас или да направите нещо за тях, или да бъдете нещо, което не сте. Единственото задължение, което имате, е един към друг. — После той се обърна и се отдалечи.
Никола и Пернел чакаха на пристана. Софи почувства как очите на Пернел изучават лицата им, почти сякаш четеше мислите им. Вълшебницата пристъпи напред и Софи осъзна с внезапна яснота, че Пернел — а не Никола — командва тук. Хрумна й, че вероятно тя винаги е била шефът.
— Време е за взимане на решения — каза Фламел с крива усмивка.
— Ами ние говорихме за… — започна Джош.
— Времето за приказки свърши — рече рязко Пернел. — Сега е време за действия. С нас ли сте? — попита тя.
— Имаме ли избор? — отвърна Джош.
Пернел отвори уста да отговори, но Никола я подръпна за ръкава и поклати леко глава. Погледна към близнаците и каза:
— Избор винаги има. — Той вдигна три костеливи пръста. — Можете да се биете с нас, можете да се съюзите с Дий или можете да не правите нищо. — Изражението му стана жестоко. — Ако се съюзите с Дий, този град, а по-късно и светът, са обречени. Ако не правите нищо, тогава този град и светът пак са обречени. Но ако се биете с нас, за човечеството има шанс — малък, но все пак шанс.
— Но… — започна Джош.
Софи посегна и го ощипа силно по ръката, за да млъкне.
— С вас сме — каза тя. Погледна към брат си и той също кимна. — И двамата сме с вас. — Премести поглед от Никола към Пернел. — И така, какво ще правим?
Вълшебницата приведе леко глава, но не преди Софи да зърне едва загатната усмивка на лицето й.
— Джош трябва да усвои поне още една Стихийна магия — каза Пернел. — Ако имахме време, можехме да намерим някой да го обучи на Земна, Въздушна и Огнена магия, но нямаме. Мисля, че в оставащото ни време той ще може да научи само още една.
— Но коя? — попита Джош.
Пернел се завъртя да погледне към Алхимика и тънките й вежди се повдигнаха в безмълвен въпрос. Двамата не размениха нито дума, но Вълшебницата кимна и се обърна пак към близнаците с усмивка на лицето.
— Ще обучим Джош на Огнена магия — каза тя.
Джош погледна към Софи и се ухили.
— Огън. Това ми харесва. — Обърна се пак към Пернел. — Но кой ще ме обучи?
Софи знаеше отговора, още преди Вълшебницата да го изрече.
— Ще отидем да се срещнем с Прометей, Господаря на огъня.
Глава 27
Николо Макиавели седеше на мястото до шофьора в открития армейски джип и кокалчетата му бяха побелели от стискане на дръжката, запоена за таблото. Били седеше отзад и надаваше радостни викове при всяко подскачане на колата по непавирания път. Черния ястреб караше по тесните междуградски пътища с висока скорост, притиснал педала на газта към пода със свирепа усмивка на лицето.
— Мисля — каза Макиавели, надвиквайки шума на двигателя, — мисля, че господарят ти би предпочел да стигнем живи, за да може да ни убие лично. Току-виж се подразнил, ако свършиш тая работа вместо него. Намали.
— Това не е бързо — каза Черния ястреб. Джипът подскочи напред с вой на двигателя и четирите колела се отделиха от земята. — Ето това е бързо.
— Ще повърна — обеща Макиавели — и когато това стане, ще го направя в твоя посока. И в твоя — добави той, поглеждайки през рамо към Били Хлапето.
Черния ястреб неохотно отпусна газта.
— Не съм преживял петстотин години от най-бурната европейска история, за да умра при автомобилна катастрофа.
— Черния ястреб може да кара по тези пътища с вързани очи — обади се Били.
— Сигурен съм, че може, макар че не проумявам за какъв дявол му е това.