На Софи й секна дъхът. Имената на Миямото Мусаши и Бензайтен извикаха порой от образи в ума й. Тя се втренчи в кротко плискащата се вода и вълничките се разтвориха в…
… Нитен, облечен в екзотична самурайска броня, тичаше през гъста бамбукова гора. Гонеха го стотици озъбени чудовища с животински глави. Повечето бяха с розова или синя кожа, макар че имаше и няколко яркочервени. Всички бяха рогати и с три очи, устите им бяха пълни с хищни зъби, а на ръцете им имаше дълги нокти. Самураят изскочи от гората и спря, олюлявайки се, на ръба на висока скала, която се спускаше отвесно към разпенено море със стърчащи от водата остри камъни. Завъртя се с лице към чудовищата, стиснал по един меч във всяка ръка. Със свиреп и гладен вой зверовете се появиха от гората и обградиха човека…
Тогава се появи Бензайтен.
Надигна се от морето зад Нитен: дребничка, ефирна и красива, яхнала огромен дракон с розови люспи. Тя потупа дракона по главата с изящното си ветрило и създанието разпери прозрачни криле, зейна, разкривайки стотици остри зъби и дълъг черен раздвоен език… и рогатите чудовища се обърнаха и побягнаха към бамбуковата гора.
Едно обаче остана — огромно синьокожо създание с извити надолу бивни. То надигна лък, висок колкото самото него, и изстреля дълга стрела с черен връх право към мъничката Древна.
Мечът на Нитен проблесна с невъзможна бързина… и разсече стрелата във въздуха.
Софи потрепери и си пое дълбоко дъх.
— Да, Бензайтен го е направила безсмъртен…
— Какво мисли Вещицата за Бензайтен? — полюбопитства Пернел.
Софи кимна.
— Вещицата смята, че тя е една от Великите древни.
— Виждаш ли? — Пернел се усмихна радостно. — Можеш да викаш избрани спомени, когато се нуждаеш от тях. Ти контролираш спомените, а не те — теб.
— Изглежда, имената ме карат да си спомням. Когато бяхме в Париж, Жана направи нещо, за да ми помогне, докато спях. В началото, когато Вещицата ми даде спомените си, имах чувството, че черепът ми ще се пръсне. Шумът в главата ми бе невероятен. Постоянно чувах гласове, говорещи на стотици различни езици, откъслеци от песни и звуци, които бяха толкова чужди, че ме ужасяваха. След няколко дни открих, че съм започнала да разбирам какво казват — добави тя с нотка на благоговение в гласа. — Когато Жана свърши, гласовете още си бяха там, но приличаха на далечни шепоти. Сега, ако се съсредоточа върху някое име, спомените се появяват. Но се опитвах да ги пренебрегвам.
— Недей. Спомените са знание, а знанието е сила. Вещицата ти е направила невероятен дар. — Изражението на Пернел стана отнесено. — Само ми се иска да знаех защо го е сторила.
— Защо ли? — Софи не разбра.
— Сигурно е видяла в бъдещето ти нещо, което й е показало, че ще имаш нужда от това знание — рече Пернел. — Лесно би могла да те научи на Въздушна магия и без да ти дава спомените си.
Нещо в това разкритие обезпокои Софи, но тя не беше сигурна какво и защо. По-късно щеше да поговори с Джош за това; може би той щеше да е в състояние да й помогне.
— Значи спомените няма да ме завладеят?
— Не. — Пернел се усмихна мило. — Нямаш представа колко си силна. Само за няколко дни ти преживя едно ужасно Пробуждане и беше обучена в три от Стихийните магии. — Гласът на Вълшебницата бе мек, с оттенък на нещо като тъга. Софи го долови и се зачуди дали жената не мисли за другите близнаци, които не са оцелели. — Трябва да знаеш, че това, което постигна ти, не се е удавало на никого досега. Никога. — Тя протегна ръка и я сложи върху рамото на Софи. — Нямаш представа колко се гордея с теб. Знаех си, че ти и брат ти сте избраните.
Дългата черна лимузина се появи на пристанището и спря сред облак прах. Джош слезе от шофьорското място, щастливо ухилен. Нитен излезе от другата страна; явно бе позволил на Джош да кара.
Софи вдигна ръка и помаха на близнака си. Без да поглежда към Вълшебницата, каза:
— Ти си планирала всичко това, нали?
Пернел не отговори.
Все така, без да гледа към жената, Софи продължи:
— Било е в деня, когато Джош отиде в книжарницата да търси работа, а ти ме видя в кафенето. Щом чу, че сме близнаци… още тогава си разбрала, нали, разбрала си, че сме…
— … близнаците от легендата ли? Аз съм седма дъщеря на седма дъщеря. Имам ясновидска дарба. В мига щом те зърнах, разбрах, че си необикновена; когато пристъпи през вратата, долових съвсем лек проблясък на аурата ти — само намек за сребро. Когато научих, че имаш брат-близнак, подозренията ми се усилиха, а когато видях Джош и зърнах златното блещукане по кожата му, се убедих, че е така. Казах на Никола да наеме Джош — той тъкмо се готвеше да му откаже — добави тя с крива усмивка. — Брат ти не се беше представил много добре на интервюто. Не мисля, че наистина е искал онази работа.