Изведнъж аурата на английския магьосник пламна в яркожълто около него, нашарвайки стените в кехлибарена светлина и черни сенки; вонята на сяра изпълни нощния въздух.
— Какво правиш? — извика тревожно Вирджиния Деър. — Издаде местоположението ни! — Още докато го изричаше, в далечината се надигнаха вой и ликуващи крясъци. Кукубутите се бяха събудили.
— Аз убих Хеката и унищожих Световното дърво — сопна се Дий. — А Один я обичаше. Той няма да иска да ме залови и да ме предаде на Древните, ще иска да ме убие и ще го прави много дълго. Отмина времето за предпазливост и потайност: трябва да се махаме оттук веднага! — Жълтата аура на Дий потече от тялото му към тъмната вода и тя моментално се втвърди в мръсен жълт лед. Магьосника прескочи парапета и се приземи уверено върху замръзналата повърхност. Тя изскърца и под краката му се появи фина мрежа от пукнатини, но ледът издържа. Магьосника вдигна поглед към жената. — Това е последната ти възможност да решиш.
— Нима имам някакъв избор? — Лицето на Деър се изкриви в грозна гримаса на ярост. — Вече съм омърсена от вонята ти. — Тя прескочи леко парапета и се приземи до Магьосника. После пристъпи към него и опря края на флейтата в гърлото му, като притисна силно адамовата му ябълка и избута брадичката му нагоре. Дий се опита да преглътне, но не успя. — Не ме предавай, доктор Джон Дий — прошепна Вирджиния Деър. — Не допускай грешката да ме включиш в списъка на враговете си.
— Обещах ти нещо — изпъшка Дий.
— Гледай да изпълниш обещанието си: искам да управлявам този свят.
Дий понечи да кимне… но внезапно зърна двата огромни гарвана, които връхлитаха безшумно от нощното небе, протегнали острите си нокти и клюнове.
Глава 31
Джош седеше до Нитен, който управляваше черната лимузина с лявата си ръка. С дясната държеше дълъг нож в черна лакирана кания, положена в скута му. На задната седалка Никола се бе облегнал на Пернел; Софи и Ифа седяха с лице към тях. Очите на Алхимика бяха затворени, главата му бе отпусната на рамото на жена му, а пръстите му леко докосваха дланта й.
— Колко му остава? — попита безцеремонно Ифа.
Бледите очи на Фламел се отвориха и той се поизправи.
— Достатъчно — отвърна Алхимика с пресеклив глас. Изкашля се и заговори пак, този път по-силно. — Той още не е мъртъв и със сигурност не е глух.
Зъбите на Ифа проблеснаха в бърза усмивка и за миг тя заприлича досущ на сестра си.
— Защо си тук? — тросна се Пернел.
— Искам да си върна сестрата — каза Ифа с глас, също толкова леден като този на Вълшебницата.
— Тя, изглежда, е заседнала в миналото — рече Никола.
— Чичо ми Прометей ще ме заведе при Хронос; ще го накарам да издърпа Скатах…
— И Жана — вметна бързо Пернел.
— И Жана — добави неохотно Ифа. — Ще го накарам да ги издърпа и двете от миналото и да ги върне тук.
Софи се отблъсна от вратата и се завъртя в седалката, за да погледне към жената-воин. При името Хронос главата й се бе изпълнила със спомените на Вещицата от Ендор. Вещицата познаваше Древния Хронос, знаеше какво представлява и на какво е способен. Едно време бе сключила сделка с него и бе заплатила ужасна цена.
— Хронос ще иска ли нещо в замяна? — попита тя предпазливо, като се мъчеше да запази гласа си неутрален.
— Да. — Ифа сви рамене и отново бутна тъмните си очила нагоре. — Чичо ми ще се погрижи за това. Той е един от най-могъщите Древни — добави тя гордо.
— И ти очакваш Хронос да върне сестра ти и Жана от миналото само защото Прометей го е помолил? — Фламел избухна в смях, който прозвуча като кашлица. Опита да се усмихне, но не успя. — Ами ако откаже?
Ифа оголи свирепите си вампирски зъби.
— Тогава сама ще говоря с него. Досега никой нищо не ми е отказвал.
— Освен Скатах — обади се Софи много тихо.
Червенокосата жена-воин се обърна да изгледа момичето и дълго време единственият звук в колата бе съскането на гумите по пътя.
— Освен Скатах — призна тя накрая с нотка на ужасна загуба в гласа.
— Какво стана? — попита Софи.
Ифа премигна и за секунда зелените й очи станаха кървавочервени. После тя се извъртя в седалката си, за да погледне към Джош.
— Той е твой близнак — каза вампирката. — Какво ще направиш, ако го загубиш?
— Да го загубя ли? — Софи поклати глава неразбиращо. — Как така да го загубя?
— Ако той се обърне срещу теб, намрази те…
Джош опита да се засмее, но после осъзна, че жената не се шегува.
— Никога не бих… — започна той.
— И Скатах казваше същото — прекъсна го Ифа. Впери очи в Софи. — Ти не отговори на въпроса ми: какво ще направиш, ако загубиш брат си, ако той изведнъж те намрази? Ще се отречеш ли от него?