— Никога — прошепна Софи. Самата мисъл за това бе смразяваща и предизвикваше гадене в стомаха й.
Ифа кимна бавно, после се облегна и затвори очи, отпуснала длани върху бедрата си.
— Аз загубих Скатах, но никога не съм се отричала от нея. Прекарах десет хиляди години в това Сенкоцарство, чакайки подходящ момент да й кажа, да й покажа, че никога не съм преставала да я обичам.
Колата сви на север по магистрала 101 и увеличи скоростта. Чуваше се само бученето на гумите по асфалта. После Пернел се приведе напред и докосна коляното на вампирката. Във въздуха пропука статично електричество.
— Значи обичаш сестра си?
— Да.
— Тя не те обича — каза тихо Вълшебницата.
— Няма значение.
Продължиха да пътуват в мълчание, а после Пернел заговори много тихо, почти шепнешком. Очите й блестяха от влага.
— Може би грешно сме те преценили. Извинявам се, ако е така.
Ифа се изсмя.
— Не, не сте ме преценили грешно, Вълшебнице. Наистина съм толкова лоша, колкото ме изкарват.
Джош се обърна в предната седалка.
— Хей, не каза ли току-що, че си прекарала десет хиляди години на този свят?
Софи кимна. Бе знаела какво точно ще попита той, а знаеше и отговора.
— Но нали си близначка на Скати, а тя казва, че е на две хиляди, петстотин и седемнайсет години. Как може ти да си на десет хиляди?
— Скатах лъже — рече простичко Ифа и поклати глава. — Тя е ужасна лъжкиня. По-добре не вярвайте и на дума от това, което ви казва.
Глава 32
— Предполагам, че Били ти е казал да не споменаваш за опашката? — рече Кукулкан, седнал на извит каменен стол, по който бяха изсечени зловещи ухилени лица. Ярко оцветената перната опашка лежеше навита в краката му и краят й потупваше тихичко по пода.
Николо Макиавели се облегна в пищния ръчно резбован дървен трон, сложи лакти върху страничните му подпори и събра ръце пред лицето си с допрени пръсти. Обзе го чувство на покой, а фактът, че не ги бяха убили моментално, му даваше причина да се надява. Той вдиша бавно и дълбоко, за да се успокои, преди да отговори.
Италианецът и по-рано бе попадал в подобни ситуации, когато единственото, което го делеше от смъртта, бе умът му и ловкото боравене с думите. Беше изпълнявал ролята на посланик в бляскавите дворове на Франция и Испания, където една погрешна дума или неуместен поглед можеше да доведе до гибел. По-късно бе оцелял в смъртоносния папски двор и в дори още по-безмилостния и опасен свят на Борджиите, където убийствата и отравянията бяха нещо обичайно. Древният, който седеше сега срещу него в съвсем човешки облик — с изключение на опашката и изцяло черните очи, — можеше да е на десет хиляди и повече години, но Макиавели бе открил, че кажи-речи всяко същество, на което е попадал в този свят или в близките Сенкоцарства, е движено от едни и същи нужди и желания. Най-ранните митове на човечеството бяха пълни с истории, показващи колко дребнави могат да бъдат боговете. Твърдеше се, че те са създали човека по свой образ и подобие. Ако това бе вярно, значи човеците бяха наследили недостатъците и слабостите на същите тези богове.
Опашката на Кукулкан потръпваше, докато Древния чакаше отговор.
Накрая Макиавели се усмихна и каза:
— Били може и да ми е намекнал да избягвам темата за опашката. — Видя с крайчеца на окото си как американският безсмъртен зажумя от ужас. — Макар че трябва да кажа — добави той, — че това е една от най-прекрасните опашки, които съм виждал.
Били Хлапето се опули и ченето му увисна. Той стоеше зад дясното рамо на италианеца, с лице към Древния, но сега бавно и внимателно отстъпи настрани. Беше участвал в достатъчно престрелки, за да знае, че не е добра идея да стоиш зад мишена.
— А много опашки ли си виждал? — попита дребният белобрад мъж. Тънките му устни почти не се виждаха, така че устата му приличаше на хоризонтална цепка, а напълно черните му очи бяха впити в лицето на Макиавели.
— Много както в този свят, така и в Сенкоцарствата. Винаги съм имал слабост към красиви неща — добави италианецът. — От векове колекционирам антики и дълги години едно от най-ценните ми притежания бе маска на племето абелам от Папуа-Нова Гвинея. Беше украсена с най-великолепните пера от райска птица.
— Прекрасна птица — съгласи се Кукулкан.
— Обаче смятам, че вашето оперение е по-красиво — добави Макиавели.
— Ако мислех, че се опитваш да ме ласкаеш, щях да те поразя намясто. — Лицето на стареца се промени леко.