— Привличат ги нашите аури — каза тя много бавно, все още със същия акцент в гласа. — Макар че се движат, у тях я няма искрицата на истинския живот. Ако успеят дори само да ни докоснат, ще могат да изсмучат аурите ни и да ги увият около себе си, за да си придадат подобие на живот.
Бледата кожа на Ифа бе станала мъртвешки бяла, а луничките й приличаха на капчици кръв по бузите и носа й.
— Звучиш ми като… като… — Тя поклати глава. — Но това е невъзможно.
Софи се обърна да я погледне. Отметна кичурите руса коса от лицето си и се втренчи право в жената-воин. Съсредоточи се силно и сините й очи постепенно изсветляха почти до бяло, а после станаха метално сребристи. В тях се появи съвсем слабо сияние и колата се изпълни с аромат на ванилия.
— Коя си ти? — попита Ифа. — Какво си ти?
След като Софи не отговори, Никола се наведе напред в седалката и каза:
— Софи бе пробудена от Хеката, а после баба ти я научи на Въздушна магия. Докато го правеше, й прехвърли и спомените си. Софи знае всичко, което знаеше Вещицата.
Ифа се отдръпна от Софи и лицето й застина в безизразна маска.
— Не го вярвам.
— Вярно е — каза Джош.
— Защо се плашиш? — попита Софи. Спомените нахлуха в съзнанието й и тя кимна леко, отговаряйки на собствения си въпрос. — Страх те е от това, което знам.
— От нищо не ме е страх! — рече бързо Ифа.
— Мисля, че цял живот си се страхувала.
— Това е някакъв номер — сопна се Ифа със съвсем лек трепет в гласа. — Фламел или Вълшебницата са те подучили. — Струйки от грозната й сива аура се заиздигаха от тялото й като пара и потекоха от носа и ушите й. — Ако наистина знаеш онова, което знае Вещицата от Ендор, тогава кажи ми как е истинското й име, тайното й име.
— Зефания — прошепна Софи. И още докато го изричаше, сърцето й заблъска лудо и я заля порой от ярки спомени. Тя затвори очи, пое си дълбоко дъх…
Глава 36
Зефания си пое дълбоко дъх, отвори очи и се взря в безименния Архонтски метрополис.
Някога градът бе представлявал руини, обрасли с вековна гора, преди Великите древни да попаднат на него и да го разчистят. Някои свидетелства даже сочеха, че загадъчните Архонти не са го построили, а само са обитавали изоставените сгради от стъкло и злато, датиращи от Времето преди времето. А когато Великите древни се преместили на новосъздадения остров Дану Талис, безименният град бил оставен отново на гората. Сега около блестящите метални шпилове се увиваха дебели лиани, а стъклените стени и улиците от лъскав черен камък бяха покрити с пълзящи растения и корени. Навсякъде бе пусто — никакви животни не се движеха из порутения град, никакви птици не летяха в небето, а обичайните звуци на джунглата напълно липсваха.
— Това място ме плаши — рече тя на глас.
Огромният й червенокос и червенобрад спътник не каза нищо. Засенчи очи от слънцето и бавно огледа града, като търсеше някакви признаци на живот или движение.
Зефания разви една карта, гравирана върху парче кожа от отдавна измрял гущер, и я притисна върху зелена стъклена стена. Наклони главата си на една страна и се опита да разгадае завъртулките и загадъчните надписи.
— Намираме се тук — рече тя неуверено, като посочи едно място върху картата.
Една огромна ръка се протегна над рамото й, притисна картата към стената, а после я завъртя с главата надолу. Един пръст със загладен нокът посочи.
— Тук сме, сестро!
Зефания хвана грубите червени косми, които покриваха обратната страна на дланта на мъжа, и дръпна силно.
— Ох! Защо направи това? — попита Прометей.
— Защото така.
— Защото какво?
— За да ти напомня, че не само си мое малко братче, ами и аз водя тази експедиция.
Воинът в ръждива на цвят кожена броня се ухили.
— Това е само защото Авраам те харесва повече от мен.
Усмивката на Зефания помръкна.
— Честно казано, не мисля, че Авраам харесва когото и да било от нас — каза тя тихо.
Прометей сложи ръка върху рамото на сестра си, приведе глава към нея и кичурчета от прошарената му рижа коса се смесиха с нейната. Зелените му очи бяха тревожни.
— Знам, че ти го харесваш, но внимавай, сестро. Дочух слухове, че той смесвал технологията на Архонтите с магията на Древните по начини, които никой не е използвал досега. — Той видя как нещо трепна в зелените очи на сестра му. Обхвана с длан малката й брадичка и повдигна лицето й. — Знаела си за това… — каза обвинително.