Пернатата опашка на Кукулкан затупка леко по пода, докато той обмисляше идеята.
— Убеден ли си, че ще можете да победите Алхимика и Вълшебницата, ако се върнат на Алкатраз?
Макиавели прехапа бузата си отвътре, за да запази лицето си безизразно. Знаеше, че е спечелил.
— Семейство Фламел са изнемощели и остаряват бързо. На острова има сфинкс, който ще изсмуче силите им, а мога да използвам и някои от намиращите се там създания. — Той се приведе напред и понижи глас, принуждавайки Древния също да се наклони към него. Беше усвоил този номер преди половин хилядолетие. — Разбира се, ще сме ви много благодарни за всяка помощ, която бихте могли да ни окажете.
Кукулкан кимна.
— Разбира се. Да, мога да помогна. — Усмивката на Древния разкри черния му раздвоен език. Той поглади с пръсти бялата си брада и добави: — Бих могъл да призова някои създания, които да ти съдействат.
— Ами аз? — попита тихо Били.
— Върви с италианеца — тросна се Кукулкан. — Може би той ще те научи на някакви обноски.
— Значи няма да се опиташ да ме убиеш днес… — подкачи го Били.
— Били! — Макиавели се втренчи в американеца, който рискуваше да раздразни отново Древния.
— Няма да е днес — прошепна Кукулкан, — но някой ден ще стане. Имам дълга памет и няма да забравя това, което направи.
— Той стана и тръгна към вратата, после спря и завъртя главата си под невъзможен ъгъл, за да погледне към американеца. — Можеш да оставиш макуахуитъла там, откъдето го взе. И внимавай с него; по-стар е от човечеството. — След тези думи Древния се обърна и закрачи към полето с висока трева. Рисът тръгна редом с него.
Били потупа Макиавели по рамото.
— Е, мисля, че мина много добре, какво ще кажеш?
Италианецът стана и изчетка съсипания си костюм.
— Мога да те науча на много неща за преговорите.
— Аз никога не преговарям — рече твърдо Били.
— Един съвет, млади ми приятелю: винаги е грешка да ядосваш Древен. Той каза само, че няма да те убие днес.
— Е, като сме почнали да си даваме съвети, ето няколко и от мен — рече Били. Върна макуахуитъла на рафта, като го наклони така, че слънчевата светлина да се пречупва в черното стъкло и да праща многоцветни отблясъци из сумрачната стая. — Един възрастен стрелец веднъж ми каза никога да не вадя пистолета, ако не смятам да го използвам, и никога, ама никога да не казвам на някого, че ще вадя пистолета. Просто да го правя. — Той се усмихна, разкривайки стърчащите си предни зъби. — Голяма грешка е да казваш на някого какво ще направиш… току-виж решил да те изпревари. — Той се обърна да погледне към отдалечаващата се фигура на Кукулкан. — Когато всичко това свърши, двамата с него ще си поговорим, хубавичко ще си поговорим…
Макиавели се поклони.
— Харесва ми начинът ти на мислене. — Той излезе навън, премигвайки на слънчевата светлина. — А сега, как ще се върнем на острова?
Били вдигна телефона си.
— Ще се обадя на Черния ястреб.
— Сигурен съм, че ще се изненада да види и двама ни живи.
Американският безсмъртен поклати глава.
— Едва ли. Черния ястреб знае, че съм неубиваем. Опитвал е достатъчно често. — Той млъкна, поразен от една внезапна мисъл. — А какво се случва, ако господарят ти умре? Губиш ли безсмъртието си?
Макиавели поклати глава.
— Не, оставаш си безсмъртен. Няма кой да те командва… и няма кой да ти отнеме безсмъртието.
— Интересно. — Студените сини очи на Били проследиха Древния, докато той изчезна сред тревите. — Мислил ли си някога да убиеш господаря си?
— Никога — каза Макиавели.
— И защо? — попита Били.
— Оставям го за деня, в който ми се прииска безсмъртието да ми бъде отнето, да остарея и да умра.
Глава 39
— В някои от твоите пиеси действието не се ли развиваше в гора като тази? — попита небрежно Сен Жермен.
— Само в комедиите — рече Уилям Шекспир с дрезгав шепот, — а и моите гори бяха населени с по-кротки създания; това място е зловещо.
Паламед спря рязко и Франсис и Уилям се блъснаха в него.
— Вие двамата няма ли да млъкнете? — прошепна той. — Вдигате шум колкото стадо слонове. А повярвайте ми, в тази гора има твари, които дори аз не бих желал да събудя.
— Няма смисъл — промърмори Сен Жермен. — Сигурен съм, че те знаят, че сме тук. Разбрали са го в момента, щом излязохме от колата.
— О, знаят и още как. Някой ни следи — добави Шекспир.