Когато близнаците бяха на десет години, родителите им бяха прекарали цяло лято на острова, а после Джош използва снимките, направени от майка му и баща му, за да подготви училищен проект на тази тема. Знаеше, че едно от най-големите регистрирани вулканични изригвания е станало на Кракатау в края на деветнайсети век… и осъзна със сепване, че това бе преди около сто и двайсет години.
— А как е гаджето ти, Майстора на меча? — попита Прометей.
— Той не ми е гадже — рече бързо Ифа и по бледите й бузи изби руменина. — Иначе е добре.
— Виждала ли си го скоро?
— Съвсем скоро. — Ифа се обърна, точно когато вратата на шофьора се отвори и оттам излезе Нитен. Долепил ръце към бедрата си, японският безсмъртен се поклони на едрия червенокос Древен.
Прометей отвърна на поклона му.
— Радвам се да те видя, стари приятелю — каза той топло.
— И аз, Огнени властелине.
Джош се огледа и осъзна, че в мига щом Прометей се бе появил до колата, калните фигури бяха отстъпили и изчезнали сред дърветата и високите треви от двете страни на тесния път. Можеше да ги види между листата, обърнали празните си лица към червенокосия Древен като цветя, следящи слънцето.
Прометей се наведе и надникна в колата.
— Я да видим какви други изненади имаме тук — рече той. — Хубави ли са…
Пернел помогна на Никола да излезе от колата.
— … или не чак толкова хубави? — завърши той. После се изправи в цял ръст, хвана ръката на Вълшебницата и склони ниско глава над нея. — Иска ми се да можех да кажа, че за мен винаги е удоволствие да те видя, госпожо Фламел, обаче ти и лошите новини вървите ръка за ръка.
— Предполагам, това означава, че аз съм лошата новина. — Никола протегна ръка, но Прометей дори не я погледна, а вместо това прегърна нежно Алхимика, така че краката му се отделиха от земята.
— Ти винаги си лоша новина — каза Древния и се усмихна, за да притъпи остротата на думите си. Зелените му очи бяха неспокойни, докато оглеждаше безсмъртния. — Виждам, че и днес не е по-различно. Остарял си, Алхимико. — Той се обърна да погледне към жената. — А ти си красива както винаги.
— Винаги си бил очарователен негодник, Прометей, и много добре знаеш, че никога не трябва да казваш на една жена, че изглежда стара. — Пернел се усмихна.
— Имаме си неприятности — призна Никола. — Ще ти обясня всичко по-късно. Но първо искам да те запозная с двама души. — Никола се обърна и Джош внезапно осъзна, че Алхимика гледа към него. Пое си дълбоко дъх и отвори вратата… при което веднага усети налягане във въздуха, сякаш някаква невидима сила го тласкаше обратно.
Зърна едва забележим блед ореол около Древния, но в мига щом излезе от колата, видя как сиянието се усилва, докато не се превърна в червена мъгла, обгръщаща Прометей, която трептеше току над кожата му. Зад него Джош видя как сивата аура на Ифа се издига като дим от тялото й. Той направи крачка напред и собствената му аура разцъфтя около него. Главата го засърбя и той прокара пръсти през косата си: под ръката му пропукаха искрици с аромат на портокал.
— Още едно Злато — рече тъжно Прометей. После очите му станаха твърди, щом премести поглед към семейство Фламел. — Мисля, че последния път се разбрахме…
— Не е просто още едно Злато — прекъсна го Никола. — Това е Златото. — Той посочи Джош. — Погледни го внимателно, Прометей. Виж тази аура. Той е златният близнак от легендата. Пробуден е и научи Водната магия от Гилгамеш. Сега трябва да овладее Огъня.
— И очаквате аз да го обуча?
— Моля те. Нямаме много време.
— В никакъв случай — тросна се Прометей. — Последния път ти казах, че никога вече няма да обучавам човеци.
Смаян и озадачен, Джош тъкмо се обръщаше към Никола, когато усети студена тръпка по гърба си. Завъртя се и видя Софи да излиза от колата.
Щипането се бе появило, в мига щом видя огромната глава на Прометей да наднича в колата. Сякаш хиляди иглички я боцкаха по цялото тяло, започвайки от пръстите на краката й и издигайки се към черепа. И заедно с щипането нахлуха спомените.
Червенокосо момче върху една скала, а от бушуващото море се надига чудовище с пипала…
… Момчето, вече като млад мъж, в екзотична сребърна броня, размахва пламтящ червен меч срещу армия от бронирани воини…
… Същият младеж сипе огнени кълба върху далечна флота от блестящи метални кораби…
… Мъжът, вече по-възрастен, излиза от Безименния град, следван от хиляди — десетки хиляди — новосъздадени човеци…