— Разбира се! — прошепна трескаво Фламел. — Ето защо той няма да призове Архонтката сам. Ще накара Джош да го направи!
Прометей се обърна към Алхимика. Устата му бе стисната в сурова линия.
— Не, Дий не би…
Никола Фламел кимна, а в очите на Пернел се появиха огромни леденобели сълзи.
— Напротив, би го направил. Ще принесе момчето в жертва на Майката на всички богове.
Глава 60
Нитен нагласи блутуут слушалката в лявото си ухо и натисна един бутон.
— Да. — Заслуша напрегнато, докато Ифа внимателно го наблюдаваше. На задната седалка Софи се размърда.
— Заседнахме в сутрешното движение — каза тихо Нитен. Погледна през прозореца. — Магистрала 101 е напълно блокирана. Бих казал, че сме поне на час път от целта си. Може би деветдесет минути. Зависи как е движението на моста.
Софи се протегна, а после се наведе към предната седалка. Хвърли поглед към Ифа, която изрече само с устни: „Мисля, че е Фламел“.
— Това не е хубаво… — каза Нитен в мъничкия микрофон. — Никак не е хубаво.
Софи и Ифа се спогледаха. Тонът на безсмъртния бе мрачен.
— Имате ли някакъв контрол над момчето? Каквото и да било влияние над него? — Той заслуша, като кимаше. — Ще й кажа — рече накрая и затвори.
Ифа и Софи седяха мълчаливо и чакаха безсмъртният да събере мислите си. Когато той най-после заговори, беше на езика от детството му.
— Няма лесен начин да ти съобщя това и ще ти направя лоша услуга, ако се опитам да скрия сериозността на положението: английският магьосник възнамерява да принесе Джош в жертва на една Архонтка. Никола, Пернел и Прометей използват черепа, за да гледат през очите на момчето. Могат да чуят всичко, което казва, но няма как да го предупредят… а дори и да можеха, не са сигурни, че ще им повярва. Дий го е обработвал, тровил е ума му. А Магьосника може да бъде много убедителен. Явно е казал на Джош, че една Архонтка на име Коатликуе ще го направи некромант.
— Коатликуе — ахна Софи. Името извика в главата й порой от спомени на Вещицата. И те бяха ужасяващи. — Коатликуе! — Момичето имаше чувството, че са го халосали в гърдите. За миг не можеше да диша; черни петна затанцуваха пред очите й. Тя притисна ръце към устата си, за да не закрещи.
— Коя е тази Архонтка? — попита Нитен. Погледна към Ифа за отговор.
Но жената-воин поклати глава.
— Чувала съм за нея, но знанията ми са смътни. Станало е много преди да се родя. Мисля, че имало война и тя била прокудена…
— Наричат я Майката на всички богове — обади се Софи с треперещ глас. — Тя била архонтски учен и голяма красавица. Но експериментирала върху себе си и тези експерименти я направили ужасяващо грозна и луда. Сега е като ненаситен звяр. — Софи се обърна към Ифа. — От своята ДНК тя създала първите кръвопийци, от които по-късно възникнала твоята раса. Коатликуе е първият вампир.
Глава 61
— Някога казвал ли съм ти — започна Били Хлапето, — че от нищо не ме е страх?
— Не, мисля, че не си — рече уморено Макиавели. Не помнеше да е срещал друг, който да бъбри колкото американския безсмъртен.
— Хубаво. Защото щеше да е лъжа, пък аз не обичам да лъжа. — Били посочи с брадичка към създанието, застанало пред постройката с американския орел и думите „Административна сграда“ над вратата. — Не е срамно да призная, че ме е страх от това… нещо. Какво е то?
— Сфинкс — каза тихо Макиавели. Тяло на лъв, криле на орел, глава на красива млада жена. И опитай се да не го дразниш, Били. Това създание ще те излапа на закуска.
— То е само един грозен лъв…
— Били — започна Макиавели.
— И има келяви криле…
— Били!
— И смърди, като че ли току-що е стъпило в нещо.
— Освен това имам отличен слух — каза сфинксът. Малката му женска глава се завъртя от Били към Макиавели, а после обратно към Били. Раздвоен черен език се стрелна измежду тънките му устни и заигра във въздуха между двамата безсмъртни. Очите на американеца се кръстосаха, докато се опитваше да фокусира поглед върху него.
— А и дъхът ти вони — промърмори Били.
Дългите тесни зеници на създанието се разшириха.
— След като свършиш онова, за което си дошъл, безсмъртни, гледай да не оставаш повече тук — отвърна грубо сфинксът.
— Защо? — попита предизвикателно Били.
— Гладен съм — прошепна сфинксът с трепкащ език.