— Вигдис — Хари леко се поклони. — Сега мога ли да вляза?
Тънките й, оформени като чертички вежди се навъсиха. Поколеба се. После махна с ръка:
— Защо не?
Хари сякаш долови лек аромат на джин, но беше изключено да е от парфюма й. Нищо в къщата не подсказваше, че има промяна — беше чисто, подредено; миришеше на хубаво, а върху бюфета имаше ваза със свежи цветя. Хари забеляза, че калъфът на дивана е леко избелен в сравнение с последния път. От невидими тонколони се носеше тиха класическа музика.
— Малер? — отгатна Хари.
— Най-големите хитове — отвърна Вигдис. — Арне купуваше само сборни албуми. Интерес заслужава само най-доброто, повтаряше постоянно той.
— В такъв случай е хубаво, че не е отнесъл всички сборни албуми със себе си. Къде е той впрочем?
— Първо, нищо от това тук не е негово. Нито знам къде е, нито ме интересува. Ще ми дадете ли цигара, инспекторе?
Хари й подаде пакета и се загледа как тя се суети с голямата декоративна запалка от тиково дърво и сребро. Протегна се над масичката и й поднесе своята обикновена запалка.
— Благодаря. В чужбина, предполагам. На някое топло местенце. Но, опасявам се, не толкова горещо, колкото би ми се искало.
— Мм. Какво имахте предвид, като казахте, че тук нищо не е негово?
— Ами точно това. Къщата, обзавеждането, колата — всичко е мое — тя издуха силно дима. — Попитайте адвоката ми.
— Почти бях сигурен, че съпругът ви е имал пари за…
— Не го наричайте така! — Вигдис Албю сякаш се опитваше да изсмуче целия тютюн от цигарата. — Да, парите бяха на Арне. Имаше достатъчно, за да купи тази къща и мебелите, и колите, и костюмите, и вилата, и бижутата, които ми подаряваше единствено за да ги показвам на всички наши така наречени приятели. За Арне значение има само мнението на хората. На роднините му, на моите близки, на колегите, на съседите, на някогашните състуденти — гневът придаваше на гласа й твърда, металическа нотка. Сякаш говореше по мегафон. — Всички те бяха зрители на фантастичния живот на Арне Албю, трябваше да ръкопляскат, когато нещата вървяха добре. Ако Арне беше вложил толкова енергия в управлението на компанията, както в стремежа да обира хорските овации, може би „Албю“ АД нямаше да пропадне по този начин.
— Мм. Според водещия икономически вестник „Албю“ АД е била печеливша фирма.
— „Албю“ АД беше семеен бизнес, а не допусната на борсата компания, която е задължена да оповестява публично подробности от счетоводството си. Арне поддържаше реномето на фирмата като печеливша, разпродавайки собствеността й. — Тя смачка изпушената до половината цигара в пепелника. — Преди няколко години се наложи фирмата да бъде ликвидирана неотложно. Понеже Арне лично отговаряше за дълга, той прехвърли къщата и другата собственост на мен и децата.
— Мм. Но купувачите на вашето предприятие са ви платили значителна сума. Тридесет милиона, ако вярваме на вестниците.
Вигдис се засмя горчиво.
— Значи сте повярвали на историята за успешния бизнесмен, който свива дейността си, за да се отдаде на семейството си? Него го бива за това, трябва да му се признае. Ще се изразя така: стигна се дотам Арне да избира или да се откаже доброволно от фирмата, или да обяви фалит. Той, разбира се, се спря на първия вариант.
— А тридесетте милиона?
— Арне може да бъде подкупно чаровен, ако пожелае. Хората лесно му вярват, когато се преструва на такъв. Затова го бива да преговаря, особено в критични ситуации. Точно това накара банката и доставчика да поддържат дейността във фирмата толкова дълго. При споразумението с доставчика, поел фирмата в свои ръце, Арне превърна в нещо друго безусловната капитулация. Позволиха му да задържи къщата — тогава тя все още се водеше на негово име. И накара купувача да фиксира цената на тридесет милиона. Последното нямаше никакво значение за новите собственици, защото тази цена покриваше дълга на „Албю“ АД към тях. Но, разбира се, беше изключително значима за фасадата на Арне Албю. Той замаскира фалита си като изгодна продажба. Не е толкова лоша идея, а?
Тя отметна глава назад и се засмя. Хари забеляза под брадичката й малкия белег след лифтинг на лицето.
— А Ана Бетсен? — попита той.
— Пачаврата му? — кръстоса слабите си крака, прибра с пръст назад косата от челото си и се втренчи във въздуха с равнодушен вид. — Тя беше само една играчка. Грешката му се състои в изкушението да се фука пред момчетата с любовница, истинска циганка. А не всички, които той смяташе за свои приятели, се чувстваха задължени да му засвидетелстват особена лоялност, меко казано. Накратко — дочух за аферата му.