— Ало?
Валер се обърна:
— Здравейте, вие ли сте… — погледна надписа до звънеца той. — Астри Монсен?
След двадесет секунди стоеше на стълбищната площадка, а зад веригата на открехнатата врата надзърташе изплашено до смърт лице, изпъстрено с лунички.
— Мога ли да вляза, госпожице Монсен? — попита той и показа зъбите си в ослепителна усмивка а ла Хаселхоф.
— По-добре недейте — изписука тя. Едва ли гледаше „Спасители на плажа“.
Подаде й служебната си карта.
— Идвам да ви попитам дали трябва да знаем нещо за смъртта на Ана Бетсен. Вече не сме толкова убедени, че се е самоубила. Мой колега бил започнал самостоятелно разследване по собствена инициатива, та се чудех дали сте разговаряли с него.
Том Валер беше чувал, че животните, особено хищниците, подушват страха. Не се учудваше. Озадачаваше го защо не всички долавят мириса на страха. Имаше същата летлива, горчива миризма като волската пикня.
— От какво се боите, госпожице Монсен?
Зениците й се разшириха още повече. Валер надуши плячка.
— Изключително важно е да ни помогнете — настоя той. — Най-същественото в отношенията между полицаи и цивилни е доверието, нали?
Погледът й започна да блуждае и Валер реши да рискува:
— Подозирам, че моят колега е замесен по някакъв начин в случая.
Долната й челюст увисна и тя го погледна безпомощно. Бинго.
Седяха в кухнята. По боядисаните в кафяво стени висяха детски рисунки. Валер предположи, че Монсен има куп племенници. Тя говореше, а той записваше.
— Чух шум в коридора и излязох. На стълбищната площадка пред жилището ми лежеше мъж, свит на кълбо. Явно беше паднал, затова го попитах има ли нужда от помощ, но не получих разбираем отговор. Качих се и позвъних на Ана, но и тя не ми отвори. Пак слязох и му помогнах да се изправи. Всички неща от джобовете му бяха пръснати по пода. Намерих портфейла му и дебитна карта с име и адрес. После го подкрепих, за да излезем на улицата, спрях свободно такси и дадох адреса на шофьора. Това е всичко, което знам.
— И сте сигурна, че по-късно ви е посетил същият мъж? Тоест Хари Хуле.
Тя преглътна и кимна.
— Не се притеснявайте, Астри. Откъде разбрахте, че е бил при Ана?
— Чух го, като дойде.
— Чухте го да влиза или го чухте да отива при Ана?
— Работният ми кабинет е разположен точно срещу входа. Всичко се чува. А и тук е тихо, почти не идват хора.
— Чухте ли някой друг да влиза при Ана?
Тя се поколеба.
— Струва ми се, че някой се промъкна по стълбите малко след като полицаят си тръгна. Но стъпките бяха женски. Високи токчета. Издават особен шум. Най-вероятно е била госпожа Гюнершен от четвъртия етаж.
— Така ли?
— Случва се често да се прибира с тихи стъпки, след като си е пийнала в кръчмата.
— Чухте ли изстрели?
Астри поклати глава.
— Между апартаментите има добра изолация.
— Запомнихте ли номера на таксито?
— Не.
— Кога чухте шума в коридора?
— В единадесет без четвърт.
— Сигурна ли сте, Астри?
Тя кимна и си пое дълбоко въздух.
Валер се изненада с каква внезапна категоричност произнесе:
— Той я е убил.
Валер усети как сърцето му заби малко по-учестено.
— Кое ви кара да мислите така, Астри?
— Усетих, че има нещо гнило, когато разбрах, че Ана се е самоубила през онази нощ. Та този мъж лежеше мъртвопиян на стълбището, а тя не ми отвори, след като звъннах на вратата й, нали? Обмислях да се свържа с полицията, но после той пак дойде и… — погледна Том Валер с очите на удавница, която нямо благодари на своя спасител. — Първо ме попита дали съм го виждала преди. И аз се досетих какво иска да каже, нали разбирате?
— Какво е имал предвид, Астри?
Гласът й се повиши с половин октава.
— Убиец, който пита единствения свидетел дали го разпознава? Как мислите? Дошъл е, за да ме предупреди какво ще ми се случи, ако го издам, естествено. Отговорих му, каквото искаше — че не съм го виждала.
— Но споменахте, че се е върнал, за да ви разпитва за Арне Албю?
— Да, искаше да му помогна да прехвърли вината върху другиго. Разберете, бях ужасно изплашена. Престорих се, че не разбирам нищо и казах каквото искаше… — Той чу как плачът стегна гласните й струни.
— Но сега сте склонна да разкажете за това, нали? И в съда под клетва?
— Да, ако вие… ако съм сигурна, че съм в безопасност.