От другата стая се чу звукът от получен мейл. Валер си погледна часовника. Четири и половина. Налагаше се да бърза; ще звънне още тази вечер.
В шест без двадесет и пет Хари влезе в апартамента си и веднага се сети за забравената си уговорка с Халвуршен: щяха да карат колелета. Събу си обувките, влезе в хола и натисна копчето на мигащия телефонен секретар. Съобщението беше от Ракел.
— Ще произнесат присъдата в сряда. Резервирах билети за четвъртък. В единадесет ще пристигнем в Осло. Олег пита дали ще дойдеш да ни посрещнеш.
Нас. Тя беше казала, че присъдата влиза в сила незабавно. Загуби ли делото, няма да посрещне двама, а само един, изгубил всичко.
Не беше му оставила номер, на който да я потърси и да й каже, че всичко свърши: вече не се налага да наднича през рамо. Хари въздъхна и се отпусна в зеления фатерщул. Щом затвори очи, тя се появи: Ракел. Изплува белият чаршаф, толкова хладен, че гори по кожата им, а завесите едва се поклащат на отворения прозорец и пропускат лъч лунна светлина. Той пада върху разголената й ръка. С върховете на пръстите си Хари гали безкрайно внимателно очите й, ръцете й, тесните рамене, издължената й слаба шия, краката й, вплетени в неговите. Усеща спокойното й топло дихание до гърдите си, чува равномерното дишане на спящата — то незабележимо променя ритъма си, когато лекичко докосва талията й. Хълбоците й започват едва видимо да се приближават към неговите, сякаш просто е лежала в унес и е чакала.
В пет часа Рюне Иваршон вдигна телефона в дома си с намерението да осведоми натрапника, че семейството му тъкмо е седнало на масата, а за тях вечерята е свята. И да посъветва въпросния човек да се обади по-късно.
— Извини ме за притеснението, Иваршон. Обажда се Том Валер.
— Здрасти, Том — отвърна Иваршон с наполовина сдъвкан картоф в устата. — Слушай, сега…
— Трябва ми заповед за арест на Хари Хуле. И за обиск на апартамента му. Плюс петима полицаи, които да го извършат. Имам основания да смятам, че Хуле е замесен в убийство по доста неизгоден за него начин.
Иваршон се задави с картофа.
— Спешно е — не спираше Валер. — Съществува сериозна опасност да проиграем шансовете си за набор на доказателства.
— Бярне Мьолер — успя да промълви Иваршон между пристъпите на кашлица.
— Да, по принцип това е в ресора на Бярне Мьолер, съгласен съм, но предполагам, ще се съгласиш с мен, че той е пристрастен. Работил е с Хари десет години.
— Имаш право. Но в края на деня ни възложиха друг случай и хората ми не могат да мръднат оттам.
— Рюне… — обади се съпругата на Иваршон. Сега се налагаше да я поглези, защото се забави с двадесет минути след работа. Нали първо пиха шампанско, а после се обадиха заради задействаната аларма във филиала на „Де ен Бе“ на улица „Гренсен“.
— Ще ти звънна по-късно, Валер. Първо ще се обадя на полицейския юрист да видим как да постъпя — изкашля се и добави доста високо, та съпругата му със сигурност да го чуе: — След като приключим с вечерята.
Хари се събуди от тропане по вратата. Автоматично съобрази, че човекът отвън е чукал известно време и определено се надява Хари да си е вкъщи. Погледна часовника. Шест без пет. Сънува Ракел. Протегна се и стана от стола.
Пак се почука. Силно.
— Добре, де, идвам — извика Хари и тръгна към вратата. През изрисуваното стъкло виждаше контурите на човешка фигура. Взе го за някой от съседите, защото не звънна по домофона.
Хвана топката на вратата и усети известно колебание; нещо отвътре му трепна. Пред очите му мина петно. Пулсът му леко се ускори. Глупости. Завъртя топката и отвори вратата.
Насреща му стоеше Али с озадачен вид.
— Нали обеща да разчистиш мазето си до днес — напомни той.
Хари се плесна по челото.
— Мамка му! Извинявай, Али. Непоправимо разсеян съм.
— Няма проблем, Хари, ще ти помогна, ако имаш време довечера.
Хари го погледна изумен.
— Да ми помогнеш ли? Ще изнеса всичко за десет секунди. Честно казано, не помня въобще да съм слагал нещо там, но все пак ще проверя.
— Има ценни неща, Хари — поклати глава Али. — Не си с ума си да държиш такива работи в мазето.
— Уф, нямам представа. Ще отскоча до „Скрьодер“ да хапна нещо и ще ти звънна, Али.
Хари затвори вратата, отпусна се на стола и натисна копчето на дистанционното. Новини на жестомимичен език. При един от случаите на Хари привикаха неколцина свидетели с увреден слух; тогава научи да разчита някои знаци. Сега се опитваше да свърже жестикулирането на репортера със субтитрите. На източния фронт нищо ново: американец, изправен пред военен съд, понеже се сражавал за талибаните. Хари се отказа. Помисли си за дневното меню в „Скрьодер“, за кафе, цигара; разходка до мазето и право в леглото. Грабна дистанционното и понечи да изключи телевизора, но в това време водещият насочи ръка към зрителите с изпънат показалец и сочещ нагоре палец. Хари помнеше този знак. Някой е бил застрелян. Мигновено се сети за Арне Албю, но съобрази, че е починал от задушаване. Отмести поглед към субтитрите. Изтръпна на стола. Трескаво започна да сменя каналите. Новините се сипеха от лоши по-лоши. Телетекстът не даваше повече информация от субтитрите: