— Тук ли е Валер? — попита началникът, а полицаят кимна към вратата.
Мьолер забеляза счупения прозорец на входната врата. Валер стоеше в преддверието и оживено обсъждаше нещо със свой колега.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита Мьолер без въведение.
Валер се обърна.
— Охо. Какво те води тук, Мьолер?
— Обаждане от Беате Льон. Кой е позволил това безумие?
— Служебният ни юрист.
— Не говоря за ареста. Питам кой е дал зелена светлина за началото на третата световна война, защото един от колегите ни може би — може би! — трябва да разясни по-подробно някои неща.
Валер се олюля на пети, докато гледаше Мьолер право в очите.
— Началникът на полицейския отдел Иваршон. В дома на Хари открихме предмети, превръщащи го в нещо повече от човек, с когото искаме да разговаряме. Заподозрян е в убийство. Какво друго те интересува, Мьолер?
Мьолер повдигна удивено вежда и установи, че Валер определено е много превъзбуден. За пръв път го чуваше да разговаря с началник с такъв предизвикателен тон.
— Да. Къде е Хари?
Валер посочи червените отпечатъци от крака по паркета.
— Бил е тук. Влязъл е с взлом, както виждаш. Май въпросите стават твърде много, а?
— Попитах къде е сега?
Валер и другият полицай се спогледаха.
— Очевидно не е особено склонен да ни дава обяснения. Когато пристигнахме, птичката беше отлетяла.
— Виж ти. Останах с впечатлението, че нищо не може да прехвръкне над района.
— Така е — кимна Валер.
— А как тогава се е измъкнал?
— С това — посочи стационарния телефон Валер. По слушалката имаше следи от кръв.
— По телефона? — Мьолер изпита желание да се усмихне, несъвместимо нито с лошото му настроение, нито със сериозността на ситуацията.
— Имаме основания да предполагаме — продължи Валер, а Мьолер забеляза как силните челюстни мускули а ла Дейвид Хаселхоф се свиват и отпускат, — че си е поръчал такси.
Йойстайн караше бавно нагоре по алеята и зави към павираната площадка във формата на полукръг пред портата на затвора в Осло. Мушна се между две коли така, че задницата на автомобила му да е обърната към празния парк и „Грьонланслайре“. Завъртя ключа за колата до половината, моторът изгасна, но чистачките на предното стъкло продължиха да работят. Изчака. Не се виждаше жива душа, нито на тук, нито в парка. Хвърли поглед към Главното полицейско управление и едва тогава дръпна лоста под волана. Чу се щракване и капакът на багажника се отвори наполовина.
— Ето ме! — извика той и погледна в огледалото.
Колата се олюля, багажника се отвори докрай и пак се затръшна. После задната врата се отвори и вътре се шмугна мъж. Йойстайн разгледа мокрия до кости зъзнещ пътник в огледалото.
— Ама че си свеж, Хари.
— Благодаря ти.
— И дрехите ти са стилни.
— Не са мой размер, но са „Бьорн Борг“. Дай ми за малко обувките си.
— А?
— В коридора намерих само топлинки, не мога да отида на посещение в затвора обут с тях. Искам и връхната ти дреха.
Йойстайн отчаяно завъртя очи и съблече коженото си яке.
— Трудно ли мина край загражденията? — попита го Хари.
— Само като влизах. Налагало се да проверят дали имам адреса и името на онзи, на когото ще доставя пратката.
— Прочетох името на вратата.
— На връщане само надзърнаха в колата и ми махнаха да мина. Само след половин минута по радиото внезапно настъпи ужасна олелия. До всички екипи и тъй нататък. Хе-хе.
— Да, стори ми се, че чух нещо, докато бях отзад. Наясно си, че притежанието на полицейско радио е наказуемо, нали, Йойстайн?
— Ей, не е незаконно да имаш, а да го използваш. А аз почти никога не го пускам.
Хари завърза връзките на обувките и хвърли топлинките към Йойстайн.
— Бог ще те възнагради. Ако са записали номера на таксито и те посетят, кажи както си беше. Получил си обаждане по мобилния телефон и пътникът е настоял да лежи в багажника.
— Няма да излъжа, нали?
— Отдавна не съм чувал нещо по-достоверно.
Хари си пое дъх и натисна звънеца. По принцип не би трябвало да има опасност, но все пак не знаеше колко бързо се разпространява новината, че го издирват. Все пак през цялото време от затвора влизаха и излизаха полицаи по работа.
— Да? — обади се глас по уредбата.
— Старши полицейски инспектор Хари Хуле — представи се Хари с прекомерно ясна дикция и погледна право към видеокамерата над портата с надежда очите му да изглеждат трезви. — При Раскол Баксхет.