— Ей, ей — изгърмя гласът на Мьолер. — Едно по едно. Първо ми разкажи накратко какво става.
Иваршон се усмихна едва забележимо.
— Ела.
Началникът на Отдела по грабежите тръгна пред другите трима, мина през ниска врата и заслиза по крива каменна стълба към мазето. Мьолер приведе дългото си слабо тяло, доколкото успя, за да не се опира в тавана или в стените. Не харесваше подземия.
Гласът на Иваршон отекваше между стените.
— Както знаеш, тази вечер Беате Льон получи няколко мейла, препратени от Хуле. Той твърди, че тези писма са му изпратени от лице, признаващо убийството на Ана Бетсен. Бях в Управлението и преди час ги прочетох. Ще го кажа директно: мейлите съдържат неразбираеми и нелогични брътвежи. Но те съдържат и сведения, достъпни единствено за човек, който по някакъв начин се е сдобил с подробна информация за вечерта на убийството на Ана Бетсен. Според тези писма във въпросната вечер Хуле е бил в апартамента й, но същевременно те му осигуряват и привидно алиби.
— Привидно ли? — Мьолер се наведе под рамката на следващата врата; там таванът беше още по-нисък и той вървеше прегърбен, докато се опитваше да не мисли, че се намира под четириетажна маса от строителни материали, която едва се държи на глина и стогодишни дървени трупи. — Какво намекваш, Иваршон? Нали писмата съдържали самопризнания?
— Първо претърсихме апартамента — продължи Иваршон. — Включихме компютъра му, отворихме пощата му и намерихме всички получени от него мейли. Нещата са точно както ги е представил пред Беате Льон. Вече казах, привидно алиби.
— Ясно, чух го — видимо раздразнен, реагира Мьолер. — Ще стигнем ли скоро до основното?
— Основното е кой е изпратил тези писма до компютъра на Хари, разбира се.
Мьолер чу гласове.
— Точно зад ъгъла е — обади се човекът, представил се като съсед на Хари.
Спряха пред мазе. Зад преградната мрежа бяха клекнали двама мъже. Единият осветяваше с джобен фенер задната част на лаптоп и четеше номер, който другият записваше. Мьолер видя, че от контакта на стената излизат два кабела. Един към лаптопа и един към олющен мобилен телефон, включен към лаптопа.
Мьолер изпъна гръб, доколкото му беше възможно.
— Какво означава това?
Иваршон сложи ръка върху рамото на съседа на Хари.
— Али твърди, че за пръв път видял в мазето този лаптоп с включен към него телефон няколко дена след убийството на Ана Бетсен. Вече проверихме телефона.
— И?
— На Хуле е. Сега се опитваме да разберем кой е купил лаптопа. Въпреки това разгледахме изходящата му кутия.
Мьолер затвори очи. Гърбът вече го болеше.
— И ето че те са там — поклати многозначително глава Иваршон. — Всички писма, които Хари се опитва да ни заблуди, че му ги е изпратил някакъв загадъчен убиец.
— Хм — каза Мьолер. — Нещата не вървят на добре.
— Вебер откри основното доказателство в апартамента.
Мьолер погледна въпросително Вебер, който с мрачна физиономия му подаде малък, прозрачен найлонов плик.
— Ключ? — предположи Мьолер. — С инициали АА?
— Открих го в чекмеджето на масичката за стационарния телефон — обясни Вебер. — Нарезите съвпадат с ключа от жилището на Ана Бетсен.
Мьолер се втренчи във Вебер с безизразен поглед. Силната светлина от голата крушка придаваше на лицата същия мъртвоблед оттенък като цвета на белосаните стени. Мьолер се почувства като в гроб.
— Трябва да изляза — тихо промърмори той.
Тридесет и седма глава
Спиуни герман
Хари отвори очи, вгледа се в надвесеното над него засмяно момичешко личице и усети първия силен удар в слепоочията си.
Затвори очи, но нито детският смях, нито главоболието изчезнаха.
Опита се да възстанови събитията.
Раскол, тоалетната на метростанцията, дребен, дебел, свирукащ мъж в захабен костюм на Армани, протегната ръка със златни пръстени, черна коса и дълъг остър нокът на кутрето.
— Здравей, Хари, аз съм твоят приятел Симон.
И в ярък контраст с износения костюм се появи чисто новичък мерцедес с шофьор, който изглеждаше като брат на Симон. Имаше същите кафяви игриви очи, а ръкуването му потвърди и приликата с косматата, накичена със злато ръка на Симон.
Двамата седнаха на предните седалки и подхванаха с Хари разговор на смесица от норвежки и шведски със странната интонация на циркаджиите, търговците на ножове, проповедниците и вокалистите в оркестри, изпълняващи танцова музика. Но не казаха кой знае какво.