Хари пъргаво се приближи до входната врата, пъхна дадения му от Раскол ключ и го завъртя. Постара се да не нарушава тишината на стълбището. Пред вратата на Астри Монсен имаше оставен вестник. Вмъкна се в апартамента на Ана, затвори предпазливо зад себе си и си пое дъх.
Не мисли какво търсиш.
Миришеше на застоял въздух. Влезе в хола. След последното му посещение нищо не беше побутнато. Прашинките танцуваха на слънчевата светлина, която струеше през прозореца и падаше върху трите портрета. Хари се загледа в тях. В разкривените форми на главите имаше нещо необяснимо познато. Доближи се до картините и поглади с върховете на пръстите си наслоената маслена боя. Дори да искаха да му кажат нещо, той не проумя посланието им.
Влезе в кухнята.
Миришеше на боклук и гранива мазнина. Отвори прозореца, после огледа чинийките и приборите върху плота на мивката. Бяха изплакнати, но не и измити. Разчовърка с вилица втвърдените остатъци от храна. Отдели малко червено късче от соса. Лапна го. Японе-чили.
Зад голяма плитка тенджера видя две винени чаши. По дъното на едната имаше тънък червеникав слой, а другата изглеждаше неизползвана. Хари пъхна нос вътре, но усети само мириса на топло стъкло. До винените стояха две обикновени водни чаши. Намери кухненска кърпа и вдигна чашите срещу светлината, без да оставя отпечатъци. Едната беше чиста, по другата имаше лепкав слой. Хари го разчовърка с нокът и близна частичките от пръста си. Захар. С вкус на кафе. Кока-кола? Затвори очи. Вино и кока-кола? Не. Вода и вино за единия. А за другия кока-кола и чиста винена чаша. Зави чашата в кърпа и я пъхна в джоба на сакото си. Под напора на внезапно хрумване влезе в банята, повдигна капака на казанчето и опипа вътрешната страна. Нищо.
Излезе на улицата. От запад се носеха облаци, а из въздуха — остър полъх. Хари прехапа долната си устна. После взе решение и тръгна към „Вибе“.
Хари веднага позна младежа зад тезгяха в ключарското ателие.
— Добър ден, идвам от полицията — представи се той с надежда да не му поискат служебната карта, която се намираше в сакото му, останало в дома на Албю в Шлемдал.
Младежът остави настрана списанието.
— Знам.
Хари усети моментен пристъп на паника.
— Идвахте тук да вземете ключ — усмихна се широко ключарят. — Помня всичките си клиенти.
Хари се изкашля.
— Е, сега не идвам като клиент.
— Така ли?
— Не, ключът не беше за мен. Но не съм…
— Няма как да е било иначе — прекъсна го младежът. — Беше ключ за няколко помещения, нали?
Хари кимна. С периферното си зрение мярна патрулка, бавно минаваща по улицата.
— Исках да ви питам точно за този тип ключове. Чудя се как външен човек може да се сдобие с копие на такъв ключ. От „Триовинг“, например.
— Няма как да стане — отвърна младежът с убедеността на човек, абониран за научнопопулярното списание „Илюстрирана наука“. — Само „Триовинг“ изработва дубликати. Единственият начин е да фалшифицирате разрешителното от домсъвета за поръчка на такива ключове. Но дори и това ще се разбере, когато го получавате, защото ще ви изискаме документ за самоличност и ще проверим дали името ви фигурира в нашия списък на собствениците в жилищната сграда.
— Но аз взех такъв ключ оттук по молба на друг човек.
Младежът сбърчи чело.
— Не, много ясно си спомням как ми показахте личната си карта и аз сверих името ви. Чий ключ според вас сте взели?
В огледалото на вратата зад тезгяха Хари забеляза как същата полицейска кола пое в обратна посока.
— Няма значение. Има ли друг начин да се сдобие човек с дубликат?
— Не. „Триовинг“, които изработват тези ключове, приемат поръчки само от оторизирани ключари като нас. А ние, както споменах, проверяваме документите на клиентите и водим дневник с поръчаните ключове за всяка кооперация. Системата трябва да гарантира сигурност.
— Така и звучи — разтри раздразнено лице Хари. — Преди известно време се обадих и разбрах, че жена, живуща на улица „Безгрижие“, разполага с три ключа за апартамента си. Единия открихме вътре, другия е дала на електротехника, който трябвало да поправи нещо, а третият открихме на друго място. Просто изпитвам съмнение, че тя е поръчала третия ключ. Бихте ли проверили?
Младежът вдигна рамене.
— Разбира се, но защо не попитате нея?
— Застреляха я в главата.