— Ау — възкликна ключарят, без физиономията му да се промени.
Хари остана неподвижен. Усети нещо. Съвсем слаб мразовит полъх, вероятно откъм вратата. Но достатъчен, за да настръхне. Разнесе се внимателно покашляне. Хари не беше чул кога е влязъл човекът. Опита се, без да се обръща, да види кой е, но онзи стоеше извън обхвата на периферното му зрение.
— Полиция — прозвуча висок тънък глас зад Хари. Той преглътна.
— Да? — попита момчето и надзърна над рамото на Хари.
— Отвън са — обясни човекът. — На номер четиринадесет имало взлом в дома на някаква старица. Бравата трябвало да се смени незабавно. Питат можем ли да изпратим някого.
— Ами отиди ти, Алф. Нали виждаш, зает съм.
Хари слушаше съсредоточено как стъпките се отдалечават. Усети как зашепна:
— Ана Бетсен. Бихте ли проверили дали лично е взела всички ключове?
— Няма нужда да гледам, това е напълно сигурно.
Хари се наведе над тезгяха:
— И все пак.
Ключарят въздъхна тежко и се изгуби в задната част на ателието. Върна се с папка и започна да разлиства.
— Вижте сам — посочи той. — Тук, тук и тук.
Хари разпозна бланките за потвърждение на приетите ключове, които подписа и той, когато прибра ключа на Ана. Но на всички формуляри стоеше нейното име. Тъкмо се канеше да попита къде е бланката с неговия подпис, когато погледът му падна върху датата.
— Тук пише, че последният ключ е взет още през август — посочи той. — Това е много преди аз да дойда…
— И?
Хари се вторачи във въздуха.
— Благодаря ви — кимна той. — Разбрах достатъчно.
Навън вятърът се беше усилил. Хари се обади от уличен телефон на площад „Валкирия“.
— Беате?
Над кулата на Морското училище две чайки летяха срещу вятъра, като с мъка пазеха равновесие. Под тях заплашително наклонен чернозелен слой покриваше фиорда на Осло, а двамата души на възвишението Екеберг приличаха на миниатюрни точици.
Хари вече разказа за Ана Бетсен. Как са се запознали. За последната вечер в нейната компания, от която нямаше никакви спомени. За Раскол. И Беате приключи с разказа за преносимия компютър, който откриха в мазето на Хари, и проследиха къде е бил купен: преди три месеца от „Експерт“, с гаранционна карта на името на Ана Бетсен. А мобилният телефон, свързан с лаптопа, е същият, за който Хари твърдеше, че е изгубил.
— Мразя крясъците на чайките — възропта Хари.
— Това ли е всичко, което искаш да ми кажеш?
— Да, за момента.
Беате стана от пейката.
— Не биваше да идвам, Хари. Не биваше да ми звъниш.
— Но все пак си тук — изгледа я изпитателно Хари. — Това показва, че ми вярваш. Така ли е?
Беате само махна ядосано с ръка.
— Знам колкото и ти — продължи Хари. — Дори не съм сигурен дали не съм застрелял Ана Бетсен.
Чайките се издигнаха и направиха лупинг под порива на вятъра.
— Повтори ясно какво знаеш — помоли Беате.
— По някакъв начин този тип е успял да се сдобие с ключове за апартамента на Ана. В нощта на убийството е влязъл. На тръгване е взел лаптопа на Ана и моя мобилен телефон.
— Защо твоят телефон е бил в нейното жилище?
— Сигурно е изпаднал от джоба на сакото ми по някое време. Както ти казах, бях малко подпийнал.
— И после?
— Първоначалният му план е елементарен. След убийството да отиде до Ларколен и да сложи използвания от него ключ във вилата на Арне Албю, като го закрепи на ключодържател с инициалите АА, така че, един вид, никой да не се усъмни. Но когато е открил мобилния ми телефон, внезапно се е досетил как може да придаде на плана си още по-заплетен вид: инсценира, че първо съм убил Ана, а после съм режисирал нещата така, че да прехвърля вината върху Албю. След това използва моя телефон, за да поръча абонамент за интернет в сървър в Египет, и започва да изпраща мейли до мен, без авторът им да може да се проследи.
— А ако човек се опита, ще стигне до…
— До мен. А аз нямаше да разбера, че има нещо гнило, преди да си получа сметката от „Теленур“. Вероятно и тогава не бих се досетил, защото не ги разглеждам особено внимателно.
— Явно не си закриваш и абонамента, като си изгубиш телефона.
— Мм — Хари стана рязко и започна да снове напред-назад пред пейката. — Най-непонятно ми е как се е промъкнал в мазето ми. Не сте открили следи от взлом, а никой съсед не би пуснал вътре външен човек. С други думи, имал е ключ. Наистина, бил му е нужен само един ключ, защото в жилищната сграда се ползва един ключ за външната врата, за таванското помещение, за мазето и за апартамента, но такъв ключ не се взема лесно. А онзи, който си е извадил за жилището на Ана, също е такъв тип…