Беате се изгуби в креслото.
— Младият полицай вижда поваления старши инспектор и разбира, че това не е упражнение. Не е и сън. Те имат истински автомати и застрелват полицаи, без да им мигне окото. Не е бил така изплашен през целия си живот. Няма и да бъде. Чел е по въпроса, имаше добри оценки по психология. Но нещо му убягва. Усеща пристъпа на паника, за който така добре писа на изпита. Сяда в колата и потегля. Отива право вкъщи, а жена му, с която са още младоженци, излиза на стълбите ядосана, задето е закъснял за вечеря. Той застава пред нея като виновен ученик и изтърпява конското. Обещава това да не се повтаря, после вечерят. След това гледат телевизия и репортер съобщава за застрелян по време на банков обир полицай. Баща ти е мъртъв.
Беате зарови лице в ръцете си. Всичко се върна. Целият ден. С овалното, сякаш учудено слънце на нелогично безоблачното небе. И тя си мислеше, че е сън.
— Кои може да са били крадците? Кой знае името на баща ти, кой познава всички, разследващи обири, кой е наясно, че от двамата полицаи навън именно старши инспектор Льон представлява заплаха? Кой е толкова хладнокръвен и хитър, че да постави баща ти пред такъв избор и да предвиди решението му? За да го застреля и така лесно да разкара младия полицай? Кой? Беате.
Сълзите се стичаха между пръстите й.
— Рас… — изхълца тя.
— Не те чух, Беате?
— Раскол.
— Да, Раскол. Единствено и само той. Съучастникът му побеснял. Ние сме крадци, а не убийци, казва той. И бил толкова глупав да заплаши Раскол, че ще се яви в полицията и ще го издаде. За негово щастие успял да офейка в чужбина, преди Раскол да го пипне.
Беате хлипаше. Валер изчака.
— Знаеш ли кое е най-нелепото? Остави се да те подведе убиецът на баща ти. Както и той самият.
Беате вдигна очи.
— Какво… какво имаш предвид?
Валер вдигна рамене.
— Придумвате Раскол да посочи убиец. Той е по петите на човек, който го е заплашил, че ще свидетелства срещу него в процес за убийство. Какво прави той? Естествено, уличава въпросния човек.
— Лев Грете ли? — избърса сълзите си Беате.
— Защо не? Така бихте му помогнали да го открие. Прочетох как сте намерили Грете, увиснал на въже. Самоубил се. Не бих се заклел в това. Не бих бил толкова сигурен, че някой просто не ви е изпреварил.
Беате се изкашля:
— Пропускаш няколко подробности. Първо, намерихме предсмъртно писмо. Лев не е оставил много писания, но от брат му получих няколко стари тетрадки на Лев от училище. Занесох ги на Жан Ю, графолога на КРИПОС, и той установи, че почеркът в писмото е на Лев Грете. Второ, Раскол вече е в затвора. Доброволно. Някак си не звучи логично да убива, за да се отърве от наказанието си.
Валер поклати снизходително глава:
— Ти си способно момиче, но точно като баща си нямаш психологическа интуиция, не разбираш как е устроен мозъкът на престъпника. Раскол не е в затвора, той просто е временно задържан в „Бутсен“. Присъда за убийство би променила всичко. А през това време ти го закриляш. Както и приятеля му Хари Хуле — облегна се той напред и сложи ръка върху нейната. — Съжалявам, ако те нараних, но сега знаеш всичко, Беате. Баща ти не е допуснал грешка. А Хари работи съвместно с неговия убиец. Какво решаваш? Ще открием ли Хари с общи усилия?
Беате присви очи, изстиска и последната сълза. После ги отвори. Валер й подаде носна кърпичка. Тя е взе.
— Том — поде тя, — трябва да ти обясня нещо.
— Няма нужда — погали ръката й Валер. — Разбирам. Борба на мотиви. Само помисли как би постъпил баща ти. Би спазил професионалния си дълг, нали?
Беате го погледна замислено. После бавно кимна. Пое си дълбоко дъх. В същия миг телефонът иззвъня.
— Няма ли да вдигнеш? — попита я Валер след три сигнала.
— Майка ми е — отвърна Беате. — Ще й се обадя след тридесет секунди.
— Тридесет секунди ли?
— Толкова време ми е нужно, за да ти кажа, че ако знаех къде е Хари, ти си последният човек, на когото щях да го издам — подаде му тя носната кърпичка, — и за да си обуеш обувките и да се ометеш оттук.
Том Валер усети как приливът на ярост плъзва като струя по гърба му и достига тила. Няколко секунди си позволи да се наслади на усещането, после я сграбчи с едната си ръка и я придърпа под себе си. Тя се съпротивляваше ожесточено, но Валер знаеше, че усеща ерекцията му и здраво стиснатите й устни скоро ще се разтворят.