След като чу сигнал „свободно“ шест пъти, Хари затвори и излезе от телефонната кабина, за да даде възможност на момичето след него да се обади. Застана с гръб към улица „Шолберг“ и към вятъра, запали си цигара и издуха дима към паркинга и караваните. Всичко си беше направо комично. Та той стои на няколко хвърлея от Отдела по експертно-криминална дейност, от едната страна, Главното полицейско управление, от другата, и караваните, от третата. В цигански костюм. Обявен за издирване. Направо да умреш от смях.
Зъбите на Хари тракаха. Обърна се леко, когато по натоварената, но безлюдна транзитна улица профуча полицейска кола. Не успя да спи. Не можеше просто да бездейства, докато времето тече в негов ущърб. Настъпи угарката с пета и понечи да си тръгне, но забеляза, че кабината пак е свободна. Погледна колко е часът. Наближаваше полунощ. Странно, че не си е у дома. Навярно е заспала и не е успяла да вдигне телефона? Набра номера за втори път. Тя отговори на първото прозвъняване:
— Да, моля.
— Обажда се Хари. Събудих ли те преди малко?
— Ами… да.
— Извинявай. Да ти звънна ли утре?
— Не, и сега е удобно.
— Сама ли си?
Последва мълчание.
— Защо питаш?
— Звучиш ми доста… Няма значение. Откри ли нещо?
Чу как тя преглътна, сякаш се опитваше да възобнови дишането си.
— Вебер провери отпечатъците по чашата. Повечето са твои. Анализът на останалите ще бъде готов след няколко дена.
— Чудесно.
— Що се отнася до компютъра в мазето ти, оказва се, че има програма, където предварително въвеждаш дата и час за изпращането на даден мейл. Последната промяна на мейлите е била направена в деня на смъртта на Ана Бетсен.
Хари вече не усещаше ледения вятър.
— Следователно получените от теб писма са си стояли готови в компютъра още когато е бил поставен в мазето ти — продължи Беате. — Това обяснява защо съседът ти пакистанец казва, че компютърът е там от дълго време.
— Да не искаш да кажеш, че си е стоял там и си е бръмчал и функционирал самостоятелно през цялото това време?
— Понеже има достатъчно ток и за него, и за мобилния телефон, се е справял доста добре.
— По дяволите! — плесна се Хари по челото. — Но в такъв случай човекът, програмирал предварително компютъра, е предвидил целия ход на събитията. Режисирал е ужасен марионетен театър. А ние сме марионетките.
— Така изглежда. Хари?
— Тук съм. Само се опитвам да го асимилирам. Тоест, трябва да го забравя за малко, твърде много неща ми дойдоха наведнъж. Какво стана с името на онази фирма?
— А, да. Какво те кара да мислиш, че съм се занимавала с въпроса?
— Нищо. Преди последното ти изречение.
— Не съм казала нищо конкретно.
— Така е, но интонацията ти прозвуча обещаващо.
— Така ли?
— Открила си нещо, нали?
— Да.
— Казвай.
— Обадих се в счетоводната къща, обслужваща „Ключарско ателие“ АД и поисках да ми изпратят ЕГН-тата на работещите там. Четирима на пълен и двама на половин работен ден. Въведох ги за проверка в регистъра за осъжданите лица и в регистъра на трудовозаетите. Петима от тях имат безупречни досиета. Но единият тип…
— Да?
— Наложи се да превъртам страницата, за да изчета всичко. Предимно наркотици. Подозирали са го в продажба на хероин и морфин, но е осъден само за притежание на минимално количество хашиш. Лежал е на топло за взлом и две брутални кражби.
— Насилие?
— По време на едната използвал пистолет. Не е стрелял, но оръжието било заредено.
— Идеално. Той е нашият човек. Ти си същински ангел. Как се казва?
— Алф Гюнерю. На тридесет и две години, ерген. Адрес улица „Тур Улсен“ 9. По всичко личи, че живее сам.
— Повтори името и адреса.
Беате му ги каза отново.
— Мм. Не е за вярване, че Гюнерю си е намерил работа в ключарско ателие с такова досие.
— Като собственик на ателието е посочен някой си Биргер Гюнерю.
— Аха. Ясно. Сигурна ли си, че всичко е наред?
Пауза.
— Беате?
— Да, всичко е наред, Хари. Какво мислиш да правиш?
— Имам намерение да посетя апартамента му, да проверя дали ще открия нещо интересно. Ако успея, ще ти се обадя оттам, за да изпратиш кола, та да обезопасят доказателствата както си му е редът.
— Кога тръгваш?
— Защо питаш?
Пак мълчание.
— За да знам дали ще съм си вкъщи, като се обадиш.
— Утре в единадесет. Дано тогава да си на работа.