За случилото се след това разногласия нямаше. Мъжът под фенера бръкнал в якето да извади пистолет. В последствие се оказа „Йерихон“ със заличен сериен номер, което осуети проследяването му. Валер, посочен като първенец на стрелбището от Службата за разследване на полицаи, уличени в извършване на престъпление по време на изпълнението на служебния си дълг, извикал и произвел три последователни изстрела. Два от тях улучили Алф Гюнерю: единият в лявото рамо, другият — в хълбока. Никой не бил смъртоносен, но в резултат от тях Гюнерю се строполил назад и останал на земята. Валер се затичал към Гюнерю с вдигнат пистолет, докато викал:
— Полиция! Не пипай оръжието или ще стрелям! Казах да не пипаш оръжието!
Оттук нататък Стайн Тумесен не можа да добави нищо съществено, защото се намирал на тридесет и четири метра, било тъмно, а и Валер се движел така, че закривал Гюнерю от полезрението му. От друга страна, нищо в доклада на Тумесен — нито уликите от местопрестъплението — не опровергаваха описанието на по-нататъшните събития в доклада на Валер: Гюнерю грабнал пистолета и го насочил срещу него въпреки предупрежденията, но Валер успял да стреля пръв. Тогава разстоянието между двамата било три-четири метра.
Ще умра. А в това няма смисъл. Взирам се в димящото дуло на оръжието. Не такъв беше планът, не и моят план. Възможно е през цялото време да съм вървял към такава развръзка, без да го знам. Но планът ми не беше такъв. Беше по-добър. В него имаше смисъл. Налягането в кабината спада. Сякаш невидима сила отвътре напира срещу тъпанчетата ми. Някой се навежда над мен и ме пита дали съм готов, защото ще се приземяваме.
Шепнейки, разказвам как съм крал, лъгал, притискал, мърсувал и удрял. Но никога не съм убивал. Нараних жената на „Гренсен“ по силата на нещастна случайност. Звездите под нас пронизват със светлината си корпуса на самолета.
— Извърших само един грях — прошепнах аз, — спрямо онази, която обичах. Може ли и той да ми бъде опростен?
Но стюардесата си беше отишла и светлините на пистата лумват от всички страни.
Случи се онази вечер, когато Ана за пръв път каза „не“, а аз не приех отказа й и отворих вратата. Бях се докопал до възможно най-чистата стока и не исках да си разваляме кефа, като я изпушим. Тя никога не бе хващала спринцовка, затова аз я боцнах. По-трудно е, когато слагаш на други хора. След като не улучих и втория път, тя ме погледна и бавно произнесе:
— От три месеца съм чиста. Бях спасена.
— Добре дошла обратно — приветствах я аз.
Тя се засмя за кратко и отвърна:
— Ще те убия.
При третия опит успях. Зениците й се разтвориха бавно като черни розиу капчиците кръв от ръката й се отрониха върху килима със слаба въздишка. Главата й се отпусна назад. На следващия ден ми се обади. Искаше още. Колелата скърцат върху асфалта.
Двамата с теб можехме да уредим живота си. Такъв беше планът, в това се криеше смисълът. А какъв смисъл има в това нямам представа.
Според протокола от аутопсията десетимилиметровият куршум се е врязал в носната кост на Алф Гюнерю. Части от нея, заедно с куршума, са пробили мозъчната обвивка. Костта и оловото са разкъсали общо взето таламуса, лимбичната система и малкия мозък, преди куршумът да премине в задната част на черепа. Накрая куршумът се е забил в асфалта, все още шуплест заради ремонта на настилката, извършен от „Пътно строителство“ АД два дена по-рано.
Четиридесета глава
Бони Тайлър
Беше мрачен, кратък и общо взето ненужен ден. Над града лениво се носеха оловносиви, натежали облаци, но от тях не падаше и капка дъжд. Вестниците върху стелажа пред магазинчето за плодове и цигари на Елмер прошумоляваха при случайните повеи на вятъра. От заглавията им се разбираше, че хората са започнали да се отегчават от така наречената война срещу тероризма, която освен че вече се бе сдобила с отблъскващото звучене на предизборен лозунг, беше изгубила актуалност, защото не се знаеше къде се е дянал главният виновник. Някои даже изразяваха мнение, че е мъртъв. Затова вестниците отделяха все повече място на звезди от риалитишоута по телевизията, на второразредни чуждестранни знаменитости, споменали нещо хубаво за някой норвежец, и на ваканционните планове на кралското семейство. Еднообразието наруши единствено драматичната престрелка край Пристанищния склад, където издирван от полицията убиец и наркодилър вдигнал оръжие срещу служител на реда, но бил убит, преди да успее да стреля. Хероинът, конфискуван от апартамента на мъртвия престъпник, бил значително количество, обяви началникът на Отдела за борба с наркотиците, докато шефът на Отдела за борба с престъпността съобщи, че убийството, в което е заподозрян тридесет и две годишният мъж все още е обект на разследване. Вестникът с най-късно приключване на броя пък успя да добави, че уликите срещу въпросния мъж били силни, а той не е от чуждестранен произход. И споменаваше странното обстоятелство, че става въпрос за служителя на реда, застрелял неонациста Свере Улсен, който почина в дома си преди малко повече от година. Полицаят бил временно отстранен от длъжност, докато Службата за разследване на полицаи приключи със случая. Вестникът цитираше и началника на криминалната полиция, според когото процедурата била стандартна и нямала нищо общо с убийството на Свере Улсен.