В съвсем кратка бележка се споменаваше и за пожар във вила в Трюван. Близо до изгорялата вила намерили празен бидон, в който е имало бензин. Полицията обаче изключвала възможността палежът да е умишлен. Във вестника не намери място информация за опитите на журналистите да се свържат с Биргер Гюнерю, за да го попитат какво е усещането да загубиш вилата и сина си в една и съща нощ.
Стъмваше се рано и още в три включиха уличните фенери.
Хари влезе в House of Pain. На екрана трептеше стопиран кадър от обир на „Гренсен“.
— Има ли напредък? — попита той и кимна към препускащия Екзекутор на екрана.
— Чакаме — поклати глава тя.
— Да обере още една банка ли?
— В момента планира нова кражба. Според мен ще я осъществи следващата седмица.
— Звучиш ми убедена.
— От опит — вдигна рамене тя.
— Твой ли?
Усмихна се и не му отговори.
Хари седна.
— Дано не сте ми писали черна точка, задето не постъпих според първоначалните ми намерения.
— В смисъл? — сбърчи чело тя.
— Да претърся апартамента едва днес.
Беате го погледна с пълно и искрено недоумение. От друга страна, Хари не работеше за Сикрет Сървис. Понечи да каже нещо, но се отказа, защото Беате го изпревари:
— Трябва да те питам нещо, Хари.
— Давай.
— Знаеше ли историята за баща ми и Раскол?
— Кое по-точно?
— Раскол е бил… в банката. Той е стрелял.
Хари сведе глава и се взря в ръцете си.
— Не — отвърна той. — Не знаех.
— Но си се досетил?
Вдигна очи и срещна погледа й.
— Мина ми през ума. Това е всичко.
— И кое те наведе на тази мисъл?
— Потребността от изкупление.
— Изкупление ли?
Хари си пое дълбоко въздух.
— Понякога жестокостта на престъплението ни пречи да погледнем отвъд него. Или да стигнем до важни изводи.
— Ще бъдеш ли по-ясен?
— Всеки човек изпитва потребност да изтърпи наказание за греховете си, Беате. Ти също. Както и аз, Бог ми е свидетел. Раскол не прави изключение. Тази потребност е толкова основополагаща, колкото и необходимостта да се мием. Става дума за хармония, за жизненонеобходим вътрешен баланс. Този баланс наричаме морал.
Хари видя как Беате пребледня като платно. После лицето й пламна. Отвори уста да заговори.
— Никой не знае защо Раскол се е явил в полицията — продължи Хари. — Но лично аз съм убеден, че го е направил, за да изтърпи наказанието си. За човек, израснал със свободата да пътува, без да го ограничават, затворът е най-жестокият начин да се самонакаже. Отнемането на живот е различно от кражбата на пари. Представи си, че е извършил престъпление, разклатило баланса му. И той избира да се покае тайно, насаме със себе си и пред своя — ако има такъв — бог.
Беате най-после успя да продума:
— Убиец… с… морал?
Хари й даде възможност да му противоречи, но тя не продължи с възраженията.
— Човекът с морал приема последствията от собствените си нравствени възгледи — тихо отбеляза той. — Не от чуждите.
— Ами ако си сложа ето това? — попита Беате с горчивина в гласа, отвори чекмеджето пред себе си и извади презрамъчен кобур. — Ако посетя Раскол в затвора и после кажа, че съм стреляла при самозащита? Отмъщението за баща ти, съчетано с унищожаването на вредител, вписва ли се в твоя морал? — удари в масата кобура Беате.
Хари се облегна назад и остана със затворени очи, докато ускореното й дишане не се успокои.