Засмяха се.
— А и точно сега съм обсебен от този случай — добави Хари.
— А, да — кимна Ауне. — Прочетох докладите, както ме помоли. Странна работа. Много странна. Събуждаш се у дома си, не помниш нищо и — хоп! — попадаш в играта на този Алф Гюнерю. Трудно е, разбира се, посмъртно да му се постави диагноза, но той действително е интересен субект. Несъмнено е извънредно интелигентен и надарен с богато въображение. Дори бих го определил, като творческа натура. Планът му си е същински шедьовър. Но някои неща не са ми докрай ясни. Прочетох писмата му до теб. В началото намеква за припадъка ти. Следователно е видял как си тръгваш от апартамента в нетрезво състояние и е поел риска да предположи, че няма да помниш нищо на следващия ден, така ли?
— Обикновено става така, стигне ли се да ми помагат да се кача в таксито. Сигурно е стоял на улицата и ме е шпионирал, както го описва в мейла с намерението да ме заблуди, че е бил Арне Албю. Явно се е свързал с Ана и е знаел, че ще ходя при нея през онази вечер, а понеже съм си тръгнал пиян като кирка, се е сдобил с неочакван бонус.
— Значи след това е влязъл в апартамента с ключ, който си е набавил от производителя чрез „Ключарско ателие“ АД. И я е застрелял. Със собственото си оръжие ли?
— Най-вероятно да. Серийният номер е изтрит точно както и на оръжието, открито у Гюнерю до Пристанищния склад. Според Вебер начинът, по който е заличен номерът, навежда на мисълта, че доставчикът е един и същ. Очевидно някой внася много контрабандно оръжие. Пистолетът „Глок“ в дома на Свере Улсен — онзи, дето уби Елен, беше с изтрита номерация по съвсем същия начин.
— А после е сложил пистолета в дясната й ръка. Независимо че тя е левачка.
— За примамка — обясни Хари. — Знаел е, разбира се, че рано или късно ще се захвана със случая, ако не за друго, поне за да не ме компрометират. А за разлика от другите разследващи аз я познавам и ще се сетя за несъответствието с ръката.
— А и снимката на госпожа Албю с децата.
— Целта е била да ме заведе при Арне Албю, последния й любовник.
— А преди да излезе, е взел лаптопа на Ана и твоя мобилен телефон, който си забравил в апартамента й.
— Още един неочакван бонус.
— Значи този мозък предварително е измъдрил коварен и издържан до последната подробност план как да навреди на невярната си любовница, на мъжа, с когото му е изневерявала, докато е бил в затвора, и на новата й стара тръпка, русия полицай. Освен това обаче той започва и да импровизира. Възползва се още веднъж от работата си в ключарското ателие, за да се сдобие с ключ за апартамента и мазето ти. Поставя там лаптопа на Ана, свързан с твоя мобилен телефон, и използва анонимен абонамент в сървър, който не може да се издири.
— Почти.
— Е, да, този твой неизвестен хакер го е надушил. Но не е открил, че получаваш мейли, написани предварително и изпратени до теб на предварително програмирани дати от компютъра в мазето ти. С други думи, изпращачът е подготвил всичко, преди да постави лаптопа и телефона ти в мазето. Така ли е?
— Мм. Погледна ли съдържанието на писмата, както те помолих?
— Разбира се. Като ги чета пост фактум, забелязвам, че макар да имат предвид хода на отминалите събития, са доста мъгляви. Но това не го долавяш, когато ги получаваш в съответния момент. Тогава ти се струва, че авторът на писмата е напълно информиран и в час със случващото се. А се е сдобивал с такива сведения, защото повечето действия ги е дирижирал именно той.
— Е, да. Но още не знаем дали Гюнерю е режисирал убийството на Албю. Негов колега от работата твърди, че по времето, когато е извършено убийството, двамата пиели бира в кръчмата.
Ауне потри ръце. Хари се затрудни да си отговори защо: дали заради студения вятър, или се радваше, на многото логически възможности.
— Да предположим, че Гюнерю не е убил Албю — поде психологът. — Каква съдба тогава е отредил на Албю, като те е водел към него? Присъда ли? Но в такъв случай ти щеше да се измъкнеш. Или обратното, нали за едно убийство не можеш да осъдиш двама души.
— Правилно — съгласи се Хари. — Трябва да си зададем въпроса кое е било най-важното нещо в живот на Арне Албю.
— Великолепно — похвали го Ауне. — Баща на три деца, доброволно или не стеснил професионалните си амбиции, заради семейството, предполагам.
— А какво постигна Гюнерю, като разобличи или по-точно като ме подтикна да разоблича Арне Албю, че все още се среща с Ана?
— Съпругата на Албю го напусна и отведе децата.
— „Защото най-жестоко е не да отнемеш живота на някого, а онова, заради което живее.“