Няма да лъже мама.
Другите — може. Лъжеше ги постоянно. По телефона на издателството, в магазините и в чатовете в интернет. Особено там. Там се представяше за друга: я за героиня от роман, който превежда; я за Рамона — пропадналата жена със случайни сексуални връзки, която обаче беше безстрашна. Такава е била Астри в предишния си живот. Откри Рамона още като малка. Беше танцьорка с дълга черна коса и кафяви очи с бадемова форма. Често рисуваше Рамона, особено очите й, но се налагаше да го прави тайно, защото мама късаше рисунките й и казваше, че не иска да вижда такива леки жени вкъщи. Рамона не се беше появявала години наред, но ето че се завърна, а Астри забеляза как тя все по-често надделява, особено в писмата й до писателите, които превежда. След въвеждащите въпроси относно езиковите специфики на текста, обичаше да им изпраща мейли в по-разкрепостен дух и не след дълго френските писатели настояваха да се срещнат с нея. Например, като дойдат в Осло да представят книгите си. Дори това беше достатъчна причина да се видят. Тя винаги отклоняваше поканите им, но настойчивите й ухажори не се обезсърчаваха, дори напротив. Сега по този начин тя се изявяваше като писателка, след като преди доста години се раздели с мечтата си да издава собствени книги, понеже консултант в едно издателство й се развика по телефона, че не издържал повече да чете „истеричното й мрънкане“. Никой нямало да си даде парите, за да прочете и сподели мислите й, но е възможно някой психолог да се съгласи да го прави срещу заплащане.
— Астри Монсен!
Усети как гърлото й се сви и за миг изпадна в паника. Не бива да получи пристъп на затруднено дишане насред улицата. Щеше да пресече, но светна червено. Можеше да мине, но никога не пресичаше на червено.
— Здравейте, тъкмо към вас се бях запътил — поздрави я Хари Хуле. Имаше същия изморен вид, очите му пак бяха зачервени. — Първо само ще споделя, че прочетох доклада на Валер за разговора ви. И разбирам защо сте ме излъгали. Изплашили сте се.
Тя усети как се задъхва.
— Постъпих много неразумно, като ви спестих подробностите около моята роля в случая с Ана — извини се той.
Погледна го озадачена. Разкаянието му звучеше искрено.
— Във вестника прочетох, че най-после са хванали виновника — чу тя собствения си глас.
Останаха загледани един в друг.
— Или по-скоро са го убили — тихо добави — тя.
— Е — Хари се опита да се усмихне, — все пак сигурно ще да ми помогнете да отстраня няколко неясноти?
За пръв път не седеше сама на масата си в пекарната на Хансен. Момичето зад тезгяха й се усмихна заговорнически, сякаш исполинът до нея й беше кавалер. А понеже той имаше вид на току-що станал от леглото, девойката навярно дори подозира, че… не, сега не й се мисли в тази посока.
Седнаха и той й подаде разпечатки на няколко мейла с молба да ги прегледа. Дали като писателка ще успее да определи жена или мъж ги е писал? Тя ги погледна. Писателка, каза той. Да му признае ли истината? Поднесе чашата с чай до устните си, та той да не забележи усмивката й. Не, разбира се. Ще го излъже.
— Трудно е да се определи — поде тя. — Това художествена измислица ли е?
— И да, и не — отвърна Хари. — Авторът им, предполагаме, е убиецът на Ана Бетсен.
— Значи сигурно е мъж.
Хари заби очи в масата и тя го стрелна с поглед. Не беше красив, но в него имаше нещо привлекателно. Тя го забеляза — колкото и невероятно да звучи — още щом го зърна на стълбището пред вратата си. Навярно заради повечето изпито „Коантро“ онази вечер той й се стори толкова спокоен, почти красив. Лежеше на цимента, а съдържанието на джобовете му бе пръснато по стълбите. Събра вещите му една по една. Дори надникна в портфейла му и видя името и адреса му.
Хари вдигна очи и тя побърза да отмести поглед. Дали би могла да го хареса? Сигурно. Проблемът е, че тя няма да му допадне. Истеричен хленч. Безпочвен страх. Пристъпи на плач. Той едва ли търси нещо подобно. Пада си по такива като Ана Бетсен. Или като Рамона.
— Сигурна ли сте, че не сте я виждали? — бавно попита той.
Тя го погледна ужасена. Едва тогава забеляза снимката в ръката му. Беше й я показал и предния път. Жена с две деца на плажа.
— Например да е идвала в нощта на убийството? — настоя той.