— Значи са се влюбили един и друг?
— От пръв поглед. Пред очите на всички. На някои от жените им прилоша.
— Щом е било толкова очевидно, роднините сигурно са реагирали?
— Не им се видя опасно. Не забравяй, ние се женим по-рано от вас. Как ще спреш младежите? Те се влюбват. Само си представи, на тринадесет…
— Разбирам много добре — потърка брадичката си Хари.
— Но това се оказа доста сериозна работа. Беше омъжена за Стефан, а обикна Раскол щом го видя. Мария и Стефан си живееха в отделна каравана, но тя се срещаше с Раскол; през цялото време той беше там. И се случи най-логичното. След раждането на Ана само двамата братя не разбраха, че бащата е Раскол.
— Горкото момиче.
— И бедничкият Раскол. Щастливецът беше Стефан. Обикаляше и се перчеше. Разправяше, че Ана е красавица като баща си — усмихна се печално Симон. — Нещата едва ли щяха да се променят, ако Стефан и Раскол не бяха решили да ограбят банка.
— И нещо се е объркало…
Колоната от автомобили пое бавно към кръстовището на Рюен.
— Бяха трима. Стефан, като най-възрастен, влезе пръв. Докато другите двама тичаха с парите, за да докарат колата за бягството, Стефан остана в банката с пистолета, за да не задействат алармата. Бяха аматьори, дори не знаеха, че тя е беззвучна. Когато отидоха с колата да приберат Стефан, той лежеше върху капака на полицейския автомобил, а полицай му слагаше белезници. Шофираше Раскол. Беше само на седемнадесет години и дори нямаше книжка. Свали прозореца. С парите на задната седалка той бавно пое към полицейската кола, където брат му се мяташе върху капака като риба на сухо. Раскол засече погледа на полицая. Боже мили, въздухът беше нажежен както при срещата му с Мария, сякаш цяла вечност не откъснаха очи един от друг. Боях се Раскол да не извика. Но той не обели и дума. Просто продължи. Тогава се срещнаха за първи път.
— Раскол и Йорген Льон ли?
Симон кимна. Излязоха от колелото и взеха завоя към Рюен. Симон наби спирачки до една бензиностанция и даде мигач. Спряха пред дванадесететажна сграда. Над входа светеше синя неонова табела с логото на „Де ен Бе“.
— Осъдиха Стефан на четири години, защото стрелял с пистолет в тавана — продължи да разказва Симон. — След процеса обаче се случи нещо странно. Раскол отишъл на свиждане при Стефан в „Бутсен“, а на следващия ден на един от надзирателите му направило впечатление, че новоизлюпеният затворник е променен. Началникът му обяснил, че било обичайно при влезлите за пръв път в затвора. Някои жени не можели да познаят собствените си съпрузи при първото свиждане. Надзирателят се успокоил с тази мисъл, но след няколко дена в затвора получили анонимно обаждане от жена. Твърдяла, че държат не когото трябва: мястото на Стефан Баксхет в килията бил заел малкият му брат и трябвало да го пуснат.
— Така ли беше наистина? — Хари извади запалката и я доближи до края на цигарата.
— Да — потвърди Симон. — При циганите в Южна Европа е прието по-младите братя и сестри или синовете да излежават присъдата на осъдения, ако той има семейство, което да храни. Както Стефан. За нас е въпрос за чест.
— Но властите сигурно са открили грешката?
— Е! — разпери ръце Симон. — За тях циганинът си е циганин. Ако не е извършил точно това, за което е на топло, положително има някое друго провинение.
— Коя е жената?
— Така и не успяха да разберат. Но същата нощ Мария изчезна. Повече не я видяхме. Полицаите доведоха Раскол в Тьойен посред нощ и изнесоха Стефан от караваната. Да знаеш само колко риташе и проклинаше. Ана беше на две години и плачеше за майка си, та се дереше. Никой не успя да я успокои — нито от мъжете, нито от жените. Спря да плаче едва когато Раскол я взе на ръце.
Взряха се във входа на банката. Хари си погледна часовника. Оставаха няколко минути до края на работното време на „Де ен Бе“.
— Какво стана после?
— Стефан си излежа присъдата и веднага напусна страната. Понякога си говорехме по телефона. Той пътуваше доста.
— А Ана?
— Израсна в каравана. Раскол я прати на училище. Тя си намери приятели гаджовци. Държеше се като гаджо. Не искаше да живее като нас, искаше да бъде като приятелите си: сама да взема решения за живота си, да печели пари и да живее самостоятелно. Откакто наследи апартамента на баба си и се премести на улица „Безгрижие“, не сме имали взимане-даване с нея. Тя… такова… сама реши да се измести. Поддържаше контакт само с Раскол.