Хари се облегна назад.
Беате остави чашата.
— Не твърдя, че успя да ме убедиш, Хари. Неидентифицирана жена на стълбището, код, който се чете като женско име отзад-напред, и психолог, според когото Алф Гюнерю е избрал израз, издаващ женско мислене.
— Мм — кимна Хари. — Съгласен съм, но държах да ти обясня кое ме провокира да се разровя насам-натам. Преди да ти кажа обаче кой е убил Ана, искам да те питам дали ще ми помогнеш да открия безследно изчезнал човек.
— Разбира се. Но защо молиш мен? Безследно изчезналите не са в моя…
— Напротив — усмихна се Хари, — точно в твоя ресор са.
Четиридесет и трета глава
Рамона
Хари намери Вигдис Албю на плажа. Седнала с ръце около коленете, гледаше над фиорда от същата скала, където той спа. В сутрешната мъгла слънцето представляваше свое бледо подобие. При настъпилия отлив се разнасяше мирис на водорасли и петрол. Грегор посрещна Хари с вирната опашка. Той се настани на един камък и си извади цигара.
— Вие ли го открихте? — попита тя, без да се обръща.
Хари се почуди колко ли дълго го е чакала.
— Много хора го намериха — отвърна той. — Аз бях един от тях.
Вигдис отметна от лицето си кичур коса, който вятърът подмяташе пред очите й.
— И аз. Но преди много, много време. Едва ли ще ми повярвате, но някога го обичах.
— Защо да не ви вярвам? — попита Хари и щракна със запалката.
— Мислете каквото си искате. Не всички хора умеят да обичат. Ние — и те — вероятно си въобразяват, че могат, но не е така. Заучават мимиката, репликите и стъпките, толкова. Някои стават толкова добри, че успяват да ни заблуждават доста дълго време. Не ме учудва, че се справят, а че имат желание да го правят. Защо се мъчат толкова да събудят у някого чувство, което дори не са изпитали? Разбирате ли ме, полицай?
Хари не отговори.
— Навярно просто се страхуват — продължи тя и се обърна към него, — че някой ден ще се погледнат в огледалото и ще видят там един инвалид.
— За кого говорите, госпожо Албю?
Тя пак се обърна към водата.
— Кой знае? За Ана Бетсен. За Арне. За себе си. След като се превърнах в онова, което съм в момента.
Грегор ближеше ръката на Хари.
— Знам как е била убита Ана Бетсен — съобщи Хари. Гледаше гърба й, но не забеляза никаква реакция. Запали цигарата си при втория опит. — Вчера следобед получих отговор от Отдела по експертно-криминална дейност относно анализа на една от четирите чаши върху кухненския плот на Ана Бетсен. По нея имаше мои отпечатъци. Явно съм пил кока-кола. Никога не би ми хрумнало да я комбинирам с вино. Едната винена чаша не беше използвана. Интересното обаче е, че в остатъците от кока-колата откриха следи от морфинхидрохлорид. По-точно, морфин. Наясно сте какво причиняват високите дози, нали, госпожо Албю?
Тя го изгледа и поклати отрицателно глава.
— Не сте ли? — учуди се Хари. — Колапс и бели петна в паметта за периода, когато човек е под въздействието му, последвани от силно гадене и главоболие, щом дойде в съзнание. С други думи, симптомите силно наподобяват тежък махмурлук. Точно както рохипнола морфинът е подходяща дрога при изнасилване. А с нас се случи точно това. С всички ни. Нали, госпожо Албю?
Над тях отекна зловещият смях на чайка.
— Пак ли вие — посрещна го Астри Монсен с кратък, нервен смях и го пусна в апартамента. Седнаха в кухнята. Тя се засуети, приготви чай, предложи сладкиш, купен от пекарната на Хансен „за случайни гости“. Хари ръсеше празни приказки за вчерашния сняг и за света, който, противно на очакванията да се срути ведно с небостъргачите, давани по телевизията, не се е променил кой знае колко. Едва след като тя наля чай и седна, той я попита какво е мнението й за Ана. Астри Монсен зяпна от почуда.
— Изпитвали сте ненавист към нея, нали?
В последвалото мълчание се чу слаб електронен сигнал от другата стая.
— Не. Не я мразех — Астри стисна огромната чаша със зелен чай. — Тя просто беше… по-различна.
— А именно?
— Ами начинът й на живот. Поведението й. Успяваше да бъде такава… каквато искаше.
— И това не ви допадаше?
— Ами… не знам. Май сте прав.
— Защо?
Астри Монсен го изгледа продължително. Усмивката й ту кацваше, ту литваше от лицето й като нерешително пърхаща пеперуда.
— Не е каквото си мислите. Завиждах на Ана и й се възхищавах. Понякога мечтаех да съм като нея. Тя беше моята противоположност. Докато аз си седя у дома, тя…