Раскол седеше със затворени очи. Сякаш се молеше.
— Майка й беше красива и луда — прошепна той. — Наследила е и двете й качества.
— Както виждам, отдавна си прозрял каква е анаграмата — заключи Хари. — В подписа й имаше А, после кръстче, което е знакът диез в музиката. После М, Е, Н. Ако го прочетеш в тази последователност, става АДИЕЗМЕН. Ако обаче го погледнеш в огледалото, наобратно, и размениш местата на „е“ и „з“, ще прочетеш Н-Е-М-ЕЗИД-А. Жената отмъстителка. Казала го е без заобикалки. Това е бил нейният шедьовър, с който да я запомнят.
Думите на Хари не звучаха победоносно, а само като констатация. Малкият фургон сякаш отесня още повече.
— Разкажи ми всичко — прошепна Раскол.
— И сам се досещаш.
— Ти ми го кажи! — изсъска той.
Хари погледна овалното прозорче над масата, вече покрито с влага. Илюминатор. Космически кораб. Внезапно му хрумна да избърше запотеното стъкло. Навярно ще открие, че се намират в космоса — двама самотни астронавти в Мъглявината Конска глава на борда на летящ фургон. Едва ли би изглеждало по-невероятно от онова, което тепърва се готвеше да разкаже.
Четиридесет и пета глава
„Изкуството на войната“
Раскол се поизправи и Хари подхвана:
— През лятото моят съсед, Али Ниази, получил писмо. Човек, живял тук преди няколко години, се смятал за длъжник на кооперацията ни. Али не успял да издири името му в регистъра на живущите, затова му изпратил отговор спокойно да забрави за дълга си. Името му било Ериксен. Вчера се видях с Али и го помолих да ми намери това писмо. Оказа се, че е изпратено от улица „Безгрижие“ 17. Астри ми каза, че през лятото върху пощенската кутия на Ана няколко дена стояла залепена бележка с името Ериксен. За какво й е било това писмо? Позвъних на „Ключарско ателие“ АД. Наистина получили поръчка за ключове за моя апартамент. Пратиха ми документите по факса. Първо забелязах, че поръчката е направена седмица преди смъртта на Ана. Подписана е от Али, председател на домсъвета и отговорник за ключовете в кооперацията ни. Подписът му под поръчката не беше особено изкусно подправен. Сякаш е дело на не особено надарена художничка, изимитирала подписа от получено от нея писмо, например. Но фалшификацията, достатъчно сполучлива за пред „Ключарското ателие“ АД, им дала основания веднага да поръчат в „Триовинг“ ключ за апартамента на Хари Хуле. Въпреки всичко било необходимо той да се яви лично, да покаже документ за самоличност и да се разпише, че си е взел ключа. Така и станало. Хари е мислел, че си слага името под разписка за ключа на Ана. Направо да умреш от смях, нали?
На Раскол май не му беше трудно да се сдържи.
— Във времето между тази среща и последната им вечеря тя е режисирала всичко. Поръчала е абонамент на мобилния телефон на Хари в сървър в Египет и е въвела мейлите с предварително програмирани дати за изпращане в лаптопа. През деня се е вмъкнала в мазето и е открила кое помещение е мое. Със същия ключ е влязла и в апартамента ми, за да намери лесно разпознаваема лично моя вещ, която да подхвърли в жилището на Алф Гюнерю. Спряла се е на снимката ми със Сьос. Следващата точка от програмата й включва посещение при някогашния й любовник и дилър. Вероятно Алф Гюнерюд е бил малко изненадан да я види отново. Какво е искала? Вероятно да купи или да вземе назаем пистолет от него. Защото е знаела, че той разполага с онези оръжия, дето в момента се харчат страшно много в Осло, онези с изтрити фабрични номера. Той й е намерил такъв пистолет, Берета М92ф, а тя отишла до тоалетната. Сигурно се е учудил защо се бави вътре толкова дълго. Накрая излязла и изведнъж се разбързала да си ходи. Поне предполагаме, че нещата са се развили по този начин.
Раскол стисна челюстите си здраво и Хари видя как устните му изтъняха, после се облегна назад.
— Следващата й задача била да се вмъкне във вилата на Албю и да подхвърли в нощното му шкафче резервния ключ за апартамента си. Това едва ли я е затруднило, защото е знаела къде стои ключът за вилата: във фенера отвън. По време на същото посещение е откъснала от фотоалбума снимка на Вигдис с децата и я е взела. И така, всичко било готово. Оставало само да чака Хари да дойде на вечеря. Менюто включвало супа „том ям“ с японе-чили и кока-кола с морфинхидрохлорид. Последната съставка е известна най-вече като дрогата на изнасилвачите: тя е течна, с относително неутрален вкус, дозировката й е лесна, а ефектът — предсказуем. Жертвата се събужда с празноти в паметта, което приписва на алкохола, защото са налице всички симптоми на махмурлука. В много отношения може да се твърди, че съм бил именно изнасилен. Бях толкова замаян, че преди да ме избута на стълбището, тя съвсем безпроблемно е извадила мобилния ми телефон от якето. След като съм си тръгнал, ме е последвала и е влязла в мазето ми, където е свързала телефона с лаптопа. Прибрала се е у дома, промъквайки се тихомълком по стълбите. Астри Монсен все пак е чула стъпки, но я взела за госпожа Гюнершен от четвъртия етаж. После се е подготвила за последната си изява и е оставила събитията да следват своя ход. Тя, разбира се, е знаела, че аз ще се заема със случая, независимо дали ще ми го възложат, или не, затова ми е оставила два патрина. Хванала е пистолета с дясната ръка, защото аз знам, че е левачка. И е оставила снимката в обувката си.