Устните на Раскол се раздвижиха, но не издадоха звук.
Хари разтърка лицето си с ръка.
— Последният й щрих в шедьовъра е бил да натисне спусъка на пистолета.
— Но защо? — попита Раскол.
— Ана беше крайна в емоциите си — вдигна рамене Хари. — Искала е да си отмъсти на хората, отнели й според нея онова, за което е живяла. Любовта. Виновниците са Албю, Гюнерю и аз. И вие, роднините. Накратко: омразата е взела връх.
— Пълни глупости — отсече Раскол.
Хари се обърна и свали от стената снимката на Раскол и Стефан. Сложи я на масата.
— Нима омразата не е надделявала винаги в семейството ти, Раскол?
Раскол отметна глава назад и пресуши чашата. После се усмихна широко.
Хари помнеше следващите секунди като на видеолента на бързи обороти. Накрая се озова на пода с врат, стегнат в хватката на Раскол. В очите му смъдеше алкохол, с носа си усещаше мириса на калвадос, а до главата му бе долепено парче стъкло от счупената бутилка.
— Само едно нещо е по-опасно от високото кръвно, Спиуни — прошепна Раскол. — Твърде ниското. Така че кротувай.
Хари преглътна едва-едва и се опита да проговори, но Раскол го стисна още по-здраво и се чу само стон.
— Сун Дзъ е категоричен по отношение на омразата и любовта, Спиуни. И двете побеждават във войната, те са неразделни като сиамски близнаци. Загубата е отредена на гнева и съчувствието.
— Значи и двамата сме на път да загубим — простена Хари.
Раскол пак затегна хватката.
— Моята Ана никога не би избрала смъртта — изрече той с треперещ глас. — Тя обичаше живота.
— Както… ти… обичаш… свободата? — едва успя да промълви Хари.
Раскол леко разхлаби хватката и въздухът нахлу в хриптящите му, болезнени дробове. Сърцето му удряше бясно в главата, а фученето на автомобилите отвън се завърна.
— Направил си своя избор — просъска Хари. — Предал си се, за да си изтърпиш наказанието. Непонятна постъпка за другите, но решението е било твое. Ана е постъпила по същия начин.
Раскол натисна врата на Хари с парчето стъкло, щом полицаят опита да се размърда.
— Имах си причини.
— Знам — увери го Хари. — Потребността от изкупление е инстинкт, почти съизмерим с жаждата за мъст.
Раскол не му отговори.
— Ще ти кажа нещо. И Беате Льон направи своя избор. Осъзна, че нищо не е в състояние да върне баща й на този свят. Вече не таи гняв. И ме помоли да ти предам, че ти прощава — при тези думи стъклото одраска кожата му. Прозвуча като писец върху грапава хартия, който колебливо пише последната дума и оставаше само да сложи точката. Хари преглътна с мъка. — Сега е твой ред да избираш, Раскол.
— Какво да избирам, Спиуни? Дали да ти пощадя живота?
Хари си пое дъх в опит да не се поддаде на паниката.
— Дали да избавиш Беате от съмненията й. Дали да й разкажеш какво се е случило в деня, когато си застрелял баща й. Дали искаш да избавиш и себе си.
— Себе си ли? — засмя се по своя мек начин Раскол.
— Намерих го — каза Хари. — Тоест, не аз, а Беате Льон го откри.
— Кого?
— Живее в Гьотеборг.
Смехът на Раскол секна.
— От деветнадесет години е там — продължи Хари. — Откакто е узнал кой е истинският баща на Ана.
— Лъжеш — извика Раскол и посегна с бутилката към главата му. Хари усети как устата му пресъхва и затвори очи. След миг ги отвори; погледът на Раскол беше стъклен. Поеха си въздух едновременно, а гърдите им бурно се повдигаха.
— А Мария? — прошепна Раскол.
Едва след два опита Хари успя да произнесе:
— Никой не е чувал нищо за нея. Казали на Стефан, че някой я е видял със странстващ табор в Нормандия преди години.
— Стефан ли? Ти говори ли с него?
Хари кимна.
— И защо е пожелал да разговаря със спиуни като теб?