Между тях и Хари имаше по-малко от шест метра и Хари виждаше как кокалчетата на пръстите на Трун побеляха, когато стисна цевта на пушката.
— Но за теб това не е било от значение, Трун. Ти не си се нуждаел от овации, нали? Радвал си се тихо на успехите си. Насаме със себе си. Както онзи път на мостчето.
Трун издаде напред долната си устна.
— Признай, че ми повярвахте.
— Да, повярвахме ти. На всяка твоя дума.
— Какво тогава се обърка?
— Беате провери банковите сметки на Трун и Стине Грете за последното полугодие — докладва Хари. Беате размаха пред всички в залата куп книжа.
— И двамата са превели пари на туристическо бюро „Брастур“ — обясни тя. — От агенцията потвърдиха, че през март Стине Грете е резервирала пътуване до Сан Пауло за юни и Трун Грете е тръгнал седмица по-късно.
— Досега информацията съвпада с разказа на Трун Грете — намеси се Хари. — Странното е само, че Стине е уведомила шефа на банковия клон за ваканцията си не в Сан Пауло, а в Тенерифе. Трун Грете, от своя страна, е поръчал и платил билета си в деня на заминаването. Доста смущаващо, ако ще прекарваш отпуската си заедно с половинката и ти предстои да отпразнувате десет години брак, нали?
Сред настъпилата тишина в залата се чу как се включи компресорът на хладилника в другата част на коридора.
— Историята поразително ми напомня на следния сценарий: съпругата лъже всички къде заминава, мнителният й мъж проверява извадките от банковата й сметка и понеже усеща, че „Брастур“ не се връзва с Тенерифе, се обажда в агенцията, пита в кой хотел е отседнала съпругата му и тръгва натам, за да я прибере вкъщи.
— А после? — не се стърпя Иваршон. — Да не я е сварил с чернокож?
Хари поклати отрицателно глава:
— Изобщо не мисля, че я е открил.
— Проверихме. По време на престоя си тя не е отседнала в резервирания хотел — обясни Беате. — А Трун се е върнал с по-ранен полет от нея.
— Освен това Трун е изтеглил тридесет хиляди крони от сметката си в Сан Пауло. Първо твърдеше, че е купил диамантен пръстен, после, че се срещнал с Лев и му дал пари, защото бил закъсал. Почти съм сигурен, че нито едното, нито другото не отговаря на истината. Според мен е похарчил парите за стока, с която Сан Пауло е още по-прочут отколкото с бижутата си.
— А именно? — Иваршон видимо бе изнервен от настъпилата нетърпимо дълга пауза.
— Поръчково убийство.
Хари би предпочел да поизчака още с отговора, но по погледа на Беате разбра, че е на път да прекрачи границата и да прозвучи театрално.
— Лев се прибира в Осло през есента, плащайки пътуването със собствени пари. Изобщо не е на червено и няма никакво намерение да ограбва банки. Пристига, за да вземе Стине в Бразилия.
— Стине? — възкликна Мьолер. — Жената на брат си?
Хари кимна. Присъстващите се спогледаха.
— И Стине е възнамерявала да се премести да живее в Бразилия, без да каже на никого? — продължи Мьолер. — Нито на родителите, нито на приятелите? Без дори да напусне работа?
— Е, решиш ли да споделиш живота си с банков крадец, издирван и от полицията, и от ортаците си, не обявяваш на всеослушание намеренията и адреса си — изкоментира Хари. — Споделила е само с един човек, с Трун.
— Последния, на когото е трябвало да се довери — вметна Беате.
— Сигурно си е мислела, че го познава добре след тринадесет години съвместен живот — предположи Хари и се приближи до прозореца. — Чувствителният, но нежен и надежден ревизор, който я обичал така всеотдайно. Позволете ми да отгатна какво се е случило по-нататък.
— А досега какво прави? — изсумтя Иваршон.
— Лев пристига в Осло и Трун се свързва с него. Казва му, че като зрели хора и братя е редно да разговарят за случилото се. Лев приема поканата с радост и облекчение. Но не желае да се показва из града, прекалено рисковано е, затова се разбират да се видят на „Дисенгрена“, докато Стине е на работа. Лев пристига, Трун го приема радушно и признава, че първо е страдал, но сега по принцип е приел връзката им и се радва за тях. Отваря по една бутилка с кока-кола за себе си и за брат си, пийват си и обсъждат битови подробности. Лев дава на Трун тайния си адрес в Д’Ажуда, за да им препраща писма, остатъка от заплатата на Стине и така нататък. Лев си тръгва, без да подозира, че е предоставил на брат си последните необходими му детайли, за да осъществи план, който е започнал още по време на престоя на Трун в Сан Пауло.