Хари видя как Вебер започна бавно да кима.
— Петък сутринта е. Големият ден. Следобед Стине ще лети заедно с Лев за Лондон, а оттам за Бразилия на следващия ден. Пътуването е организирано от „Брастур“, където нейният спътник е записан като Петер Бернтсен. Вкъщи куфарите вече са стегнати. Но тя и Трун отиват на работа като всеки друг ден. В два часа Трун си тръгва от работа и се отбива в център „Сатс“ на улица „Спурвай“. Плаща с кредитна карта за запазения час по скуош, но казва, че не си е намерил партньор. Така първата част от алибито му е в кърпа вързана: системата е регистрирала плащане в 14:34. После обявява, че ще потренира във фитнес залата и влиза в съблекалнята. Има много хора, по това време навалицата е голяма. Влиза в тоалетната със сака, облича си работния комбинезон и нещо отгоре, което да го скрива, най-вероятно дълго палто, изчаква, докато виделите го да влиза в тоалетната излязат, слага си слънчеви очила, грабва сака и бързо и незабелязано се омита от съблекалнята и през рецепцията. По мое предположение минава през парка, а после по улица „Пилестреде“, където има строителна площадка, а работниците приключват в три. Влиза там, съблича палтото и нахлузва маска, която скрива под шапка с козирка. Изкачва баира и тръгва наляво по „Индустри“. Като стига до кръстовището на „Бугста“, влиза в „7-Илевън“. Ходил е там няколко седмици по-рано и е проверил как са поставени камерите. А поръчаният от него контейнер вече си е на мястото. Целият този театър е заради съвестните разследващи полицаи, които, Трун, разбира се, го знае много добре, ще проверят всички видеозаписи на съответния момент от магазини и бензиностанции в околността. Затова той ни разиграва този кратък етюд: не виждаме лицето му, но изключително ясно забелязваме бутилката с кока-кола, от която пие без ръкавици, слага я в найлонов плик, та всички да сме сигурни — и той, и ние — че дъждът няма да отмие отпечатъците от пръстите, и я пуска в зеления контейнер, а контейнерът няма да бъде местен известно време. Навярно е надценил ефективността ни и бяхме на косъм да изгубим доказателството, но късметът му проработи — Беате шофира достатъчно агресивно и успяхме да осигурим неоспоримо алиби на Трун Грете, като същевременно намерихме окончателното неопровержимо доказателство срещу Лев.
Хари спря да говори. По лицата пред него се изписа леко объркване.
— От тази бутилка с кока-кола Лев е пил на „Дисенгрена“ — разясни Хари. — Или някъде другаде. Трун я е запазил с тази цел.
— Боя се, че забравяш нещо, Хуле — изръмжа Иваршон. — Сам каза, че крадецът е държал бутилката без ръкавици. Ако е бил Трун Грете, върху шишето трябва да има и негови отпечатъци.
Хари кимна към Вебер.
— Туткал — лаконично обясни старият полицай.
— Моля? — обърна се шефът на криминалната полиция към Вебер.
— Популярен трик сред банковите крадци. Намазваш малко туткал по върховете на пръстите си, оставяш го да се втвърди и — хоп! — не остават отпечатъци.
Шефът на криминалната полиция поклати невярващо глава.
— Но къде този ревизор, както го наричате, се е научил на тези хватки?
— Той е малкият брат на един от най-изпечените крадци в Норвегия — поясни Беате. — Познава отлично методите и стила на Лев. Освен това Лев е държал видеозаписи на обирите си в дома им на „Дисенгрена“. Трун така добре е усвоил маниера на брат си, че дори Раскол се заблуди и помисли, че вижда Лев Грете. Като добавим физическата прилика между двамата братя, компютърната обработка показва, че крадецът може и да е Лев.
— Мамка му! — изплъзна се от устата на Халвуршен. Сви се и изплашено погледна крадешком към Бярне Мьолер, но той стоеше със зяпнала уста и гледаше пред себе си с празен поглед, сякаш е получил куршум в главата.
— Не си свалил пистолета, Хари. Как ще ми го обясниш?
Хари се насили да диша равномерно, макар че сърцето му отдавна препускаше неудържимо. Кислород за мозъка, това е най-важното. Опита се да не поглежда Беате. Вятърът развяваше светлата й тънка коса. Мускулите на слабата й шия се раздвижиха, а раменете й вече потреперваха.
— Елементарно — отвърна Хари. — Ще застреляш и двама ни. Предложи ми по-изгодна сделка, Трун.
Трун се засмя и опря буза о зеления приклад.
— Какво ще кажеш за тази, Хари: имаш двадесет и пет секунди да премислиш възможностите си и да оставиш оръжието.
— Обичайните двадесет и пет секунди?
— Точно така. Сигурно помниш горе-долу колко бързо минават. Затова не се туткай, Хари — подкани го Трун и отстъпи крачка назад.
— Знаеш ли кое ни наведе на мисълта, че Стине е познавала крадеца? — смени темата Хари. — Стояха твърде близо един до друг. Много по-близо отколкото сте вие с Беате в момента. Интересно, но дори и в ситуации на живот и смърт хората уважават, доколкото е възможно, личното си пространство. Не е ли странно?