— Осем.
— Сигурно си е въобразявал, че е избягал на безопасно място — провокира го Хари. — Та той не е и подозирал за договора в Сан Пауло.
— Лев беше крадец, но беше наивен. За нищо на света не биваше да ми дава тайния си адрес в Д’Ажуда.
— Девет.
Хари се опита да се абстрахира от монотонния, подобен на машина глас на Беате.
— И си изпратил инструкция на наемния убиец заедно с предсмъртното писмо, написано с почерка, с който си писал и съчиненията на Лев.
— Я виж ти — удиви се Трун. — Браво на теб, Хари. Не отгатна само, че го изпратих преди обира.
— Десет.
— Е, и килърът си е свършил добре работата. На пръв поглед наистина изглеждаше, че Лев се е обесил. Само дето липсващото кутре малко ни обърка. Това ли беше касовата бележка?
— Нека го кажа така: кутрето се побира съвсем безпроблемно в обикновен пощенски плик.
— Нали уж кръвта не ти понася, Трун?
— Единадесет.
Хари чу далечен гръм, който заглуши за момент усилващия се свирещ се вятър. Полята и шосетата около тях бяха безлюдни, като че ли всички бяха потърсили убежище от онова, което приближаваше.
— Дванадесет.
— Защо просто не се предадеш? — извика Хари. — Нали разбираш, че положението е безнадеждно?
Трун се засмя.
— Безнадеждно е, разбира се. Нали в това е смисълът. Няма надежда. Нямам какво да губя.
— Тринадесет.
— И какъв е планът, Трун?
— Планът ли? Имам два милиона крони от обир на банка и възнамерявам да живея дълго — дори и да не е щастливо — в изгнание. Ще актуализирам малко плановете за пътуването, но общо взето съм се подготвил. Колата ми е готова за път още след грабежа. Имате избор: или да ви застрелям, или да ви вържа за оградата с белезници.
— Четиринадесет.
— Знаеш, че няма да стане — поклати глава Хари.
— Имам солидни познания за бягството, повярвай ми. Това беше специалността на Лев. Трябва ми само двадесетминутна преднина. А после вече два пъти ще съм сменил превозното средство и самоличността си. Имам четири коли и четири паспорта по маршрута, а и връзки. Например в Сан Пауло. Двадесет милиона жители, можеш да започнеш да ме търсиш.
— Петнадесет.
— Колежката ти ще умре съвсем скоро, Хари. Какво решаваш?
— Вече се издаде твърде много — отвърна Хари. — Ще ни убиеш така или иначе.
— Ще имаш възможност да провериш теорията си. Какъв избор имаш?
— Да умреш преди мен — Хари зареди пистолета.
— Шестнадесет — прошепна Беате.
Хари приключи с разказа си.
— Забавна теория, Хуле — призна Иваршон. — Особено частта с наемния убиец в Бразилия. Изключително… — той оголи ситните си зъби и се усмихна съвсем леко — екзотична. Разполагаш ли с още нещо? С доказателства, например?
— Почеркът в предсмъртното писмо — каза Хари.
— Нали не съвпадал с почерка на Трун Грете.
— Не и с обичайния. Но в съчиненията…
— Имаш ли свидетел, който да потвърди, че Трун ги е писал?
— Не — призна Хари.
Иваршон изпъшка:
— С други думи, не разполагаш с нито едно доказателство, което да издържи в съда при процес за убийство.
— За предумишлено убийство — тихо го поправи Хари и го погледна. С крайчеца на окото си видя как Мьолер засрамено бе забил очи в пода, а Беате кършеше отчаяно ръце. Шефът на криминалната полиция се изкашля.
Хари освободи предпазителя.
— Какви ги вършиш? — учуди се Трун, присви очи и притисна цевта на пушката към челото на Беате така, че главата й се килна назад.
— Двадесет и едно — простена тя.
— Не е ли успокояващо? — попита Хари. — Да разбереш, че няма какво да губиш. Улеснява те при вземането на решения.
— Блъфираш.
— Дали?
Хари доближи пистолета до лявата си ръка и натисна спусъка. Чу се висок и отчетлив изстрел. След няколко десети от секундата долетя ехото от високите блокове. Трун напрегна очите си. Около дупката в коженото яке на полицая се бе образувал назъбен ръб, а вятърът подмяташе бяло валмо от вълнената подплата. Капеше кръв. Тежки алени капки падаха по земята. Чуваше се глух звук като от тиктакане на часовник. Изгубваха се в смесицата от чакъл и гниеща трева и попиваха в земята.
— Двадесет и две.
Капките ставаха все по-големи и падаха все по-често, ритъмът им напомняше на ускоряващ се метроном. Хари вдигна пистолета, подпря цевта на една от правоъгълните дупки в мрежата и се прицели:
— Така изглежда моята кръв, Трун — промълви той едва доловимо. — Да проверим ли каква е твоята?