— Това е същият писател, който е измислил историята за лунната ракета, дето ти я прочете Хари — обясни му Ракел.
— С оригинални илюстрации — добави Хари, посочи рисунката на капитан Немо, застанал до флага, забит на Южния полюс, и прочете на висок глас:
— Сбогом, слънце! Изчезни, лъчезарно светило! Потъни в това свободно море и спусни мрака на шестмесечната нощ над моето ново владение!67
— Тези книги стояха на етажерката на баща ми — обясни Улав, не по-малко въодушевен от Олег.
— Но сега не са там! — възкликна момчето.
Улав прие прегръдката за благодарност със смутена, но топла усмивка.
Легнаха си и Ракел заспа. Хари стана и се приближи до прозореца. Замисли се за всички, които вече не бяха сред тях. Майка му, Биргита, бащата на Ракел, Елен, Ана. И за всички, които още бяха на този свят. За Йойстайн в Опсал, комуто Хари подари нови обувки за Коледа, за Раскол в „Бутсен“ и за двете жени в Опсал, които имаха добрината да поканят Халвуршен на късна коледна вечеря, защото беше дежурен и нямаше да се прибира при родителите си.
Тази вечер се случи нещо необяснимо, но то предвещаваше промяна. Дълго време остана загледан в светлините на града и най-после разбера, че снегът е престанал да вали. Следи. Онези, които тази вечер щяха да минат по алеята по поречието на Акершелва, щяха да оставят следи.
— Получи ли каквото си пожела? — прошепна Ракел, когато той се върна в леглото.
— Да съм си пожелал? — прегърна я той.
— Стоеше до прозореца и си мечтаеш за нещо. За какво?
— Имам всичко, за което мога да си мечтая — Хари я целуна по челото.
— Кажи ми — прошепна тя и се отдръпна назад, за да го вижда. — Сподели ми за какво копнееш, Хари.
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Да — кимна тя и се сгуши в него.
Той затвори очи и лентата бавно започна да се върти, толкова бавно, че виждаше всеки кадър като застинала снимка. Следи по снега.
— За покой — излъга той.
Петдесет и първа глава
Sans souci
Хари погледна снимката: ослепителна усмивка, силни челюсти, стоманеносини очи. Том Валер. После я плъзна по масата.
— Не бързай — предупреди той. — И гледай внимателно.
Рой Квинсвик изглеждаше нервен. Хари се облегна назад на стола и се огледа. Халвуршен беше закачил календар над секретния шкаф. През първия ден от Коледата целият етаж беше на разположението на Хари. Това им беше най-хубавото на почивните дни. Съмняваше се, че ще успее да накара Квинсвик да бълва думи в несвяст както от първия ред банки в църквата. Но надеждата умира последна.
Квинсвик се изкашля и Хари се поизправи на стола.
През прозореца се виждаше как леки снежинки се стелят по безлюдните улици.