Тя се взря в масата за секунда. Хари чакаше. После вдигна очи и го погледна право в очите:
— Струва му се, че е ПЧТ.
— ПЧТ?
— Победа на чужд терен. Това ще се окаже един от петдесетте процента, които никога няма да разкрием.
— Ясно. И защо?
— Проста аритметика. Като се замислиш за всички идиоти, които не успяваме да заловим, престъпник като Екзекутора — човек предвидлив и очевидно с достатъчно сведения за начина ни на работа — има сравнително добри шансове да се измъкне.
— Аха — Хари си потърка лицето. — Значи интуицията ти се състои само в смятане?
— Не само това. В подхода му има нещо особено. Някак е много категоричен. Сякаш го мотивира нещо…
— Какво го подтиква да влезе в тази банка, Беате? Сребролюбие ли?
— Не знам. В статистиката за мотивите за грабеж на първо място е алчността, на второ е тръпката, а…
— Зарежи статистиката, Беате. Сега си в ролята на разследващ полицай, сега анализираш не само видеозаписи, а и собствените си несъзнателни тълкувания на видяното от теб. Това е най-важното правило, за да успееш, повярвай ми.
Беате го погледна. Хари усещаше, че е на път да я накара да проговори.
— Хайде! — настоя той. — Каква е мотивацията на Екзекутора?
— Чувства.
— Какви чувства?
— Силни.
— Какви, Беате?
Тя затвори очи.
— Любов и омраза. Омраза. Не, любов. Не знам.
— Защо я застрелва?
— Понеже той… не.
— Хайде. Защо я убива? — Сантиметър по сантиметър Хари бе приближил стола си до нейния.
— Защото е принуден. Защото го е решил… предварително.
— Браво. Защо го е решил предварително?
Някой почука на вратата.
Хари би предпочел Фриц Белке да не бе пресякъл улиците в центъра толкова бързо с велосипеда си, за да им се притече на помощ. Но сега той вече стоеше на вратата: добродушен, пълничък мъж с кръгли очила и розова каска за колело. Белке не беше глух и определено не беше ням. За да се осведоми каква е постановката на устните на Стине Грете, първо пуснаха онази част от записа, където се чуваше какво казва тя. Докато записът вървеше, Белке не млъкваше.
— Аз съм специалист, но всъщност всички ние четем по устните, въпреки че чуваме какво ни казват. Затова например изпитваме неприятно усещане, когато във филма движението на устата и речта не са синхронизирани, макар да става дума за частици от секундата.
— Аха — каза Хари. — Лично аз не разбирам нищо по движението на устните й.
— Проблемът е, че само тридесет до четиридесет процента от думите могат да се прочетат директно от устните. За да разберем останалото, се налага да се вгледаме в изражението на лицето, в езика на тялото, да се доверим на собственото си чувство за езика и логиката, за да възпроизведем липсващите думи. Да разсъждаваме е също толкова важно, колкото и да наблюдаваме.
— Тук започва да шепне — напомни Беате.
Белке млъкна и в пълна концентрация проследи леките движения на устните на екрана. Беате стопира записа преди изстрела.
— Ясно — каза Белке. — Пуснете го пак.
И след това:
— Още веднъж.
И:
— Пак, ако обичате.
След седмия път кимна в знак, че е видял достатъчно.
— Не разбирам какво има предвид — обобщи Белке, — но ми се струва, че знам какво казва.
Беате подтичваше по коридора, за да върви в крак с Хари.
— Смятат го за най-добрия експерт в тази област в цялата страна — увери го тя.
— И какво от това — възрази Хари. — Самият той призна, че не е сигурен.
— Ами ако е казала точно това?
— Няма логика. Сигурно е пропуснал едно „не“.
— Не съм съгласна.
Хари спря рязко и Беате едва не се блъсна в него. Погледна ужасено облещеното му око.
— Браво! — възкликна той.
— Какво искаш да кажеш? — объркано попита тя.
— Похвално е, че не си съгласна. Означава, че вероятно вече си забелязала нещо и си стигнала до някакъв извод, макар и още да не знаеш точно какъв. А аз съм го пропуснал — той пак тръгна. — Изхождаме от идеята, че ти си права. Да поразсъждаваме докъде ще ни доведе — Хари спря пред асансьора и натисна копчето.
— Къде отиваш? — попита Беате.
— Да проверя нещо дребно. Ще се върна след по-малко от час.
Вратите на асансьора се плъзнаха настрани и оттам излезе началникът на полицейски отдел Иваршон.
— Охо! — засия той. — Великият детектив в разгара на разследването? Какво ново има?
— Нали смисълът на паралелно работещите групи е да не говорим много-много помежду си — избегна отговора Хари, заобиколи го и влезе в асансьора. — Ако, разбира се, съм разбрал правилно теб и ФБР.