Иваршон се усмихна широко и не отмести погледа си.
— Естествено е да си споделяме ключови сведения.
Хари натисна копчето на асансьора за първия етаж, но Иваршон застана на вратата и я блокира:
— Е?
— Стине Грете прошепва нещо на крадеца, преди той да я застреля — вдигна рамене Хари.
— Така ли?
— Предполагаме, че казва „Вината е моя.“
— „Вината е моя“ ли?
— Да.
Иваршон смръщи вежди.
— Не може да е вярно. Логично е да каже „вината не е моя“, тоест тя няма вина, че шефът на банковия клон се е забавил с шест секунди, докато сложи парите в чувала.
— Не съм съгласен — възрази Хари и демонстративно погледна часовника си. — Съдейства ни най-добрият експерт в тази област в страната. Подробностите ще научиш от Беате.
Иваршон се облегна на едната врата, която на тласъци буташе гърба му.
— Значи е забравила да добави едно „не“ заради шока. Само с това ли разполагате? Беате?
Тя се изчерви.
— Току-що започнах да разучавам записа от обира на „Ширке“.
— И до какъв извод стигна?
Погледът й заснова от Иваршон към Хари.
— Засега до никакъв.
— Значи нямате нищо ново — обобщи Иваршон. — Тогава сигурно ще ви зарадвам с новината: призовахме деветима заподозрени и ги разпитахме. И имаме план как да изкопчим нещо от Раскол.
— От Раскол ли? — изненада се Хари.
— Раскол Баксхет, самият крал на подземния свят — обясни Иваршон, хвана се за колана, пое си въздух и си повдигна панталоните със самодоволна усмивка. — Подробностите ще научиш от Беате.
Тринадесета глава
Мрамор
Хари не криеше, че относно някои неща проявява дребнавост. Както например към „Бугста“. Не я харесваше. Не знаеше каква точно е причината. Вероятно защото на тази улица, постлана със злато и нефт, този своеобразен рай за щастливците, никой не се усмихва. Самият Хари също не се усмихваше, но той живееше в квартал Бишлет, не му плащаха да се усмихва, а и в момента имаше доста причини да не го прави. Но това не означаваше, че Хари, както повечето норвежци, не обича да му се усмихват.
В безгласния си гняв Хари се опита да оправдае момчето зад тезгяха на „7-Илевън“: сигурно мрази работата си, живее също като Хари в Бишлет, а и навън пак започна да ръми.
Бледото лице с възпалени зачервени пъпки равнодушно погледна служебната му карта:
— Как да знам откога този контейнер стои тук?
— Ами все пак е зелен и ти закрива половината гледка към „Бугста“ — подсети го Хари.
Момчето простена и сложи ръце на хълбоците си, които едва задържаха панталоните му да не се свлекат.
— Седмица. Или нещо подобно. Махай се, виж колко хора чакат зад теб.
— Аха. Погледнах в контейнера. Няма почти нищо освен няколко празни бутилки и вестници. Знаеш ли кой го е поръчал?
— Не.
— Виждам, че над тезгяха имаш охранителна камера. Ако се съди по ъгъла, май хваща и контейнера пред прозореца?
— Щом казваш.
— Ако все още пазите записа от миналата седмица, искам да го видя.
— Обади се утре, тогава ще дойде Бидона.
— Кой е Бидона?
— Шефът на магазина.
— Тогава ти предлагам да му се обадиш сега и да му поискаш разрешение да ми дадеш записа, за да не ти губя повече времето.
— Я се огледай бе, човек — пъпките му почервеняха още повече. — Сега нямам време да търся някакво си видео.
— О — Хари дори не се обърна. — Тогава след работно време, а?
— Работим денонощно — обясни момчето и нетърпеливо забели очи.
— Шегувам се — усмихна се Хари.
— Така ли, ха-ха, колко смешно — бавно каза момчето с глас на сомнамбул. — Ще зимаш ли нещо, или не?
Хари поклати отрицателно глава, а момчето се провикна:
— Следващия, моля!
Хари въздъхна и се обърна към чакащите, които се втурнаха към тезгяха:
— Касата не работи. Аз съм от полицията в Осло — показа им служебната си карта. — А този човек е арестуван, защото не знае как се произнася думата „вземам“.
Както споменахме, Хари проявяваше дребнавост по отношение на някои неща. Но точно сега остана доволен от реакцията на присъстващите. Обичаше да му се усмихват.
Но не със заучената усмивка на проповедниците, политиците и погребалните агенти. Те се усмихват с очи, докато говорят, а това придаваше на господин Сандеман от едноименното погребално бюро искреност, от която, както и от температурата в хладилната камера на булевард „Маюрстюа“, Хари го побиха тръпки. Огледа се. Два ковчега, стол, венец, погребален агент, черен костюм и зализана на темето му коса.