Заспа и пак му се присъни как стои насред банката с пушка в ръка. Хората наоколо бяха от мрамор.
Петнадесета глава
Гаджо
— Ама че хубаво време — възкликна Бярне Мьолер, влизайки с танцова стъпка в кабинета на Хари и Халвуршен на следващата сутрин.
— Ти знаеш най-добре, нали си имаш прозорец — отбеляза Хари, без да вдигне очи от чашата с кафе. — И нов стол — добави той, когато Мьолер се отпусна върху скърцащия стол на Халвуршен.
— Здрасти — поздрави Мьолер. — В лошо настроение ли си?
Хари вдигна рамене:
— Наближавам четиридесетте и започвам да ценя мрънкането. Какво лошо има?
— Нищо, нищо. Впрочем радвам се да те видя в костюм.
Хари повдигна ревера на сакото си с леко учудване, сякаш едва сега забелязваше тъмния си костюм.
— Вчера всички шефове на отдели имахме среща — осведоми го Мьолер. — Кратката версия ли предпочиташ, или дългата?
Хари разбърка кафето си с молив.
— Отнемат ни правото да продължим разследването по случая „Елен“, това ли е?
— Убийството отдавна е разкрито, Хари. А шефът на Отдела по експертно-криминална дейност се оплака, че ги тормозиш да проверяват всевъзможни отпечатъци.
— Вчера се появи нов свидетел…
— Винаги се появява такъв, Хари. Те просто не искат да ги занимаваш повече.
— Но…
— Теглихме чертата, Хари. Съжалявам.
На вратата Мьолер се обърна:
— Поразходи се на слънце. Скоро няма да има толкова топъл ден.
— Говори се, че навън имало слънце — съобщи Хари при влизането си в House of Pain при Беате. — Само за информация.
— Изгаси осветлението — помоли го тя. — Ще ти покажа нещо.
Звучеше превъзбудена по телефона, но не му обясни за какво става дума. Вдигна дистанционното:
— На записа от деня, когато контейнерът е бил поръчан, не открих нищо, но я виж касетата от самия ден на обира.
На екрана се показа общ изглед от „7-Илевън“. Хари видя зеления контейнер пред прозореца, кифличките с яйчен крем, тила и цепката на задните части на момчето, с което разговаря предния ден. Момичето пред касата плащаше мляко, списание за светски клюки и презервативи.
— Записът е направен в 15:05, тоест петнадесет минути преди обира. Гледай сега.
Момичето си прибра покупките и си тръгна, опашката се премести напред и мъж в черен работен комбинезон и шапка с козирка и наушници, нахлупена ниско на челото му, посочи нещо на тезгяха. Държеше главата си наведена и не се виждаше лицето му. Носеше под мишница черен сгънат сак.
— Мътните го взели — прошепна Хари.
— Това е Екзекутора — посочи Беате.
— Сигурна ли си? Много хора носят работни комбинезони, а и крадецът нямаше шапка с козирка.
— Сега ще се отмести малко от тезгяха и ще видиш, че обувките му са същите като на видеозаписа на обира. И обърни внимание на издутината от лявата страна на комбинезона. Това е пушката АГЗ.
— Закрепил я е с тиксо за тялото си. Но какво, по дяволите, прави той в „7-Илевън“?
— Чака инкасовия автомобил и му е нужен изглед към банката, откъдето да не го забележат. Бил е в района на разузнавателна мисия по-рано и знае, че Секюритас ще дойдат между 15:15 и 15:20. През това време не може да се разхожда с нахлузена на главата му маска и да обяви на всеослушание, че ще обира банка, затова използва шапка, която закрива възможно най-голяма част от лицето му. Като стигне до касата, при по-добро вглеждане, се забелязва малък четириъгълник, който се движи по тезгяха. Това е отражение от стъкло. Носиш слънчеви очила, а, проклетнико — Беате говореше тихо, бързо и с възбуда, каквато Хари не бе забелязвал у нея преди. — Очевидно е наясно, че в „7-Илевън“ има охранителна камера. Не открива лицето си. Виж как внимава под какъв ъгъл да застане! Добра работа, няма що.
Момчето зад тезгяха подаде на мъжа с работния комбинезон кифличка с яйчен крем и едновременно взе монетата от десет крони, която онзи остави пред него.
— Ей! — възкликна Хари.
— Правилно — потвърди Беате. — Не носи ръкавици. Но не докосва нищо в магазина. А тук се вижда светлият правоъгълник, за който ти говоря.
Хари мълчеше.
Мъжът излезе от магазина, а следващият клиент застана на касата.
— Ха. Пак трябва да се разтърсим за свидетели — заключи Хари и се изправи.
— Не възлагам големи надежди — отвърна Беате, без да отмества поглед от екрана. — Не забравяй, че се обади само един свидетел, забелязал Екзекутора да бяга в час-пик в петък. Тълпите от хора са най-доброто скривалище за крадците.