— Добре, имаш ли друго предложение?
— Да седнеш. Ще изпуснеш кулминацията.
Хари я погледна леко озадачен и се обърна към екрана. Момчето зад тезгяха се бе извърнало към камерата с дълбоко заровен в носа си пръст.
— Ама че кулминация, няма що — промърмори Хари.
— Погледни контейнера пред прозореца.
Стъклото ги заслепяваше, но ясно виждаха мъжа в черния комбинезон. Стоеше до ръба на тротоара между контейнера и паркиран автомобил с гръб към камерата, облегнат с ръка на контейнера. Изглеждаше, сякаш следи банката с очи, докато яде кифличката. Сакът бе на земята.
— Това е наблюдателният му пост — обясни Беате. — Поръчал е контейнера и е наредил да го поставят точно там. Просто, но гениално. Хем следи кога ще се появи колата с парите, хем остава скрит за охранителните камери на банката. И забележи, как е застанал. Първо, половината от минувачите по тротоара дори не го виждат заради контейнера, а които го забележат, просто ще плъзнат поглед по мъж в работен комбинезон и шапка до контейнер, вероятно строителен работник, хамалин, боклукчия. Накратко, нищо запомнящо се. Никак не е учудващо, че нямаме свидетели.
— По контейнера остават мазни следи от пръстите му — отбеляза Хари. — Жалко, че през последната седмица се изсипа толкова дъжд.
— Но кифличката с крем…
— Изял е и отпечатъците по нея — въздъхна Хари.
— … му пресяда. Гледай сега.
Мъжът се наведе, отвори ципа на сака и извади бял найлонов плик. Оттам се появи бутилка.
— Кока-кола — прошепна Беате. — Увеличих кадъра, докато те чаках. Стъклено шише с коркова тапа.
Мъжът хвана гърлото на бутилката и дръпна тапата. После отметна глава назад, вдигна шишето във въздуха и изля колата в устата си. Видяха как и последната капка изтече от бутилката, но шапката скриваше устата и лицето му. После прибра бутилката обратно в плика, завърза го и понечи да го пъхне в сака, но се спря.
— Виж, сега разсъждава — прошепна Беате и тихо изписка:
— Колко ли място ще заемат парите? Колко ли място ще заемат парите?
Главното действащо лице се втренчи в сака. После в контейнера. И реши: с пъргаво движение на ръката хвърли плика с бутилката, той описа крива и падна в отворения контейнер.
— Три точки! — изрева Хари.
— Победа на наш терен! — крещеше Беате.
— Мамка му! — изруга Хари.
— О, само това не! — изстена Беате и в отчаянието си удари челото си във волана.
— Сигурно тъкмо са минали оттук — въздъхна Хари. — Чакай малко!
Блъсна вратата на колата точно пред минаващ край нея велосипедист, втурна се през улицата, влезе в „7-Илевън“ и отиде до тезгяха.
— Кога отнесоха контейнера? — попита той момчето, заловило се да опакова наденички за две момичета със сочни задници.
— Изчакай си реда, дявол те взел — изруга момчето, без да вдигне очи.
Едното от момичетата изпухтя възмутено, когато Хари се протегна над тезгяха, отряза достъпа до шишето с кетчупа и хвана момчето за зелената риза.
— Здрасти, пак съм аз — представи му се Хари. — Хубаво ме чуй, иначе ще ти дам да се разбереш…
Ужасената физиономия на момчето го накара да си възвърне самообладанието. Отпусна хватката и посочи прозореца: отсреща безпрепятствено се виждаше „Нордеа“ заради празното, оголено място, където преди стоеше контейнерът.
— Кога отнесоха контейнера? Побързай!
Момчето преглътна с мъка и се втренчи в Хари.
— Ей сега. Току-що.
— Кога точно?
— Преди… две минути.
Кожата над очите му беше настръхнала.
— Накъде тръгнаха?
— Откъде да знам? Нямам представа кога ги зимат.
— Вземат.
— А?
Но Хари вече бе излязъл.
Хари долепи червения телефон на Беате до ухото си.
— Общинска служба Осло? От полицията се обаждам, Хари Хуле. Къде изпразвате контейнерите? Частните, да. Център за рециклиране „Методика“, къде се нам… Улица… до моста „Алнабрю“? Благодаря. Какво? Или на другото депо…? Как да разбера къде…
— Виж — вдигна рамене Беате. — Задръстване.
Автомобилите образуваха непробиваема стена към Т-образното кръстовище пред ресторант „Лори“ на булевард „Хегдехауген“.
— Трябваше да заобиколим от другата страна — отбеляза Хари. — Или да минем по булевард „Ширке“.
— Жалко, че не шофираш ти — Беате се мушна на кръстовището пред трамвая. Колелата се завъртяха върху релсите, преди да се закрепят на асфалта. За Хари усещането беше добре познато.