— Така ли?
— Май написаното на листчето беше с нейния почерк. Пишеше само „Ериксен“ — малките й устни едва загатнаха наченки на усмивка. — Сигурно е забравил да й каже малкото си име. Така или иначе, бележката изчезна след седмица.
Хари се наведе над перилата. Стълбището беше стръмно.
— По-добре една седмица, отколкото само няколко дена, нали?
— За някои хора, може би — отвърна тя и сложи ръка върху бравата. — Трябва да ви оставя. Чух, че получих мейл.
— Едва ли ще избяга…
Тя започна да киха неудържимо.
— Налага се да отговоря — обясни тя с насълзени очи. — Писателят се свърза с мен. Обсъждаме превода.
— Тогава ще бъда кратък — обеща Хари. — Искам само да погледнете и това.
Подаде й лист хартия. Тя го взе, хвърли му бегъл поглед и погледна мнително Хари.
— Просто разгледайте добре снимката — подкани я той. — Не бързайте.
— Няма нужда — отсече тя и му върна листа.
Хари стигна от Управлението до „Шолберг“ 21А за десет минути. През годините олющената къща е била последователно кожарска работилница, печатница, ковачница и сигурно куп други неща. Напомняше, че Осло някога е имал промишленост. Сега Отделът по експертно-криминална дейност обитаваше сградата. Въпреки модерното осветление и интериор в нея се усещаше индустриален оттенък. Хари откри Вебер в една от студените големи стаи.
— Мамка му — възкликна Хари. — Напълно ли си сигурен?
Вебер се усмихна уморено.
— Отпечатъкът по бутилката е толкова добър, че ако го имахме в архива, компютърът щеше да го намери. Естествено, не пречи да потърсим и на ръка, за да сме сигурни сто и десет процента, но ще отнеме седмици и няма да открием нищо. Давам ти гаранция.
— Съжалявам — изпухтя Хари. — Бях абсолютно убеден, че ни е в кърпа вързан. Сметнах за микроскопична вероятността такъв човек да не е бил залавян никога за някакво престъпление.
— Нямаме го в архива, значи трябва да търсим сред непознати за нас извършители. Но сега все пак имаме конкретни следи: този пръстов отпечатък и влакна от „Ширке“. Само го открийте, и ще имаме неоспорими доказателства. Хелгесен!
Младият мъж, който минаваше покрай тях, се спря.
— Получих тази шапка, извадили я от Акершелва в незапечатан плик — измърмори Вебер. — Това да не е кочина. Ясно?
Хелгесен прие забележката и кимна на Хари с изразителен поглед.
— Приеми го като мъж — посъветва го Вебер и пак се обърна към Хари. — Поне не изживя онова, което се случи днес на Иваршон.
— На Иваршон ли?
— Наистина ли не си разбрал какво стана днес в Отходния канал?
Хари поклати отрицателно глава, а Вебер се подсмихна и потри ръце.
— Значи ти предстои да чуеш доста интересна история, Хуле.
Разказът на Вебер напомняше на служебните му протоколи. Кратки, грубо насечени изречения, които екипираха самия развой на действието без живописни описания на чувства, интонация и изражение на лицето. Но Хари не изпитваше трудности при запълването на празнините. Пред себе си виждаше как Вебер и началникът на полицейския отдел Рюне Иваршон влизат в една от стаите за посещения на отделение „А“ в затвора и чуват как вратата зад тях се заключва. И двете стаи до рецепцията били предназначени за семейни посещения. Там затворниците можели да прекарат известно време на спокойствие с близките си в стая, където дори се били постарали да внесат малко уют — обикновена мебелировка, пластмасови цветя и няколко бледи акварела на стената.
Когато влезли, Раскол бил вътре. Носел дебела книга под мишница, а на ниската масичка пред него се мъдрела шахматна дъска с наредени вече фигури. Без да обели дума, ги погледнал с кафявите си печални очи. Бил облечен в бяла риза, подобна на туника, която му стигала почти до коленете. Иваршон не изглеждал в добра форма и рязко подканил високия слаб циганин да седне. Раскол се подчинил с лека усмивка.
Иваршон водел със себе си Вебер, а не някого от по-младите в разследващия екип, защото според него Вебер бил старо куче и можел да му помогне „да прозре намеренията на Раскол“, както се изразил. Вебер бутнал един стол към вратата и извадил бележник, а Иваршон се настанил срещу прочутия затворник.
— Моля, господин началник на полицейския отдел Иваршон — Раскол показал с длан, че чака полицаят да открие партията шах.
— Не сме дошли да играем, а да получим информация — отсякъл Иваршон и наредил върху масичката пет снимки от обира на булевард „Бугста“ една до друга. — Искаме да знаем кой го е извършил.