Раскол започнал да разглежда снимките една по една и шумно сумтял.
— Може ли да ми дадете химикалка? — попитал той, след като огледал всички снимки.
Вебер и Иваршон си разменили погледи.
— Вземи моята — Вебер му подал писалката си.
— Предпочитам обикновена химикалка — казал Раскол, без да сваля поглед от Иваршон.
Началникът вдигнал рамене, извадил химикалка от вътрешния си джоб и му я подал.
— Първо искам да ви разкажа нещо за принципа на действие на цветните ампули — казал Раскол, докато разглобявал бялата химикалка на Иваршон, която случайно била с логото на банка „Де ен Бе“. — Както знаете, банковите служители винаги се опитват да пуснат и цветна ампула в парите, в случай че ги оберат. В касетите с парите в банкомата ампулата вече е монтирана. Понякога такива цветни ампули са свързани с предавател и се активират, щом ги преместят или, например, като ги сложат в чанта. Други се активират, като пресекат портал, закрепен, например, над вратата на банката. Ампулата може да е снабдена с микропредавател, свързан с приемник. Той задейства ампулата така, че тя експлодира, ако се отдалечи на определено разстояние от приемника, да речем сто метра. Други се взривяват с програмирано закъснение, след като са били задействани. Самата ампула има различна форма, но задължително е малка, за да може да се скрие между банкнотите. Някои са ей толкова големи — Раскол задържал палеца и показалеца си на два сантиметра разстояние. — Експлозията е напълно безопасна за извършителя. Проблемът е цветът, мастилото.
Вдигнал пълнителя на химикалката.
— Дядо ми произвеждаше мастило. Научи ме, че в древни времена хората използвали gummi arabicum, когато искали да направят желязно галско мастило. Веществото идва от акациеви дървета и се нарича „сълзите на Арабия“, понеже се стича на жълтеникави капки с такъв размер.
Той свил палеца и показалеца си в кръг с големина на орех.
— Акациевият сок придава плътност и не позволява мастилото да се разтича, а поддържа железните соли в течно състояние. Необходим е и разтворител. Преди препоръчвали дъждовна вода или бяло вино. Или оцет. Дядо ми съветваше да смесваш мастилото с оцет, като пишеш на враг, и с вино, като пишеш на приятел.
Иваршон се прокашлял, но Раскол продължил невъзмутимо.
— Първоначално мастилото е безцветно. Чак досегът с хартията му придава цвят. Цветната ампула съдържа червено мастило на прах. При досега му с хартията на банкнотите протича химична реакция и после то не може да се изтрие. Парите завинаги са белязани като откраднати.
— Знам как действа цветната ампула — намесил се Иваршон. — Искам да знам друго…
— Търпение, уважаеми, търпение. Уникалното на технологията е, че тя е проста. Толкова елементарна, че мога сам да направя цветна ампула, да я поставя където и да е и да я задействам на определено разстояние от приемника. Цялото необходимо оборудване ще се събере в кутия за храна.
Вебер спрял да записва.
— Но смисълът на цветната ампула не е в технологията, началник полицейски отдел Иваршон. Смисълът е в начина, по който издава престъпника — по лицето на Раскол се разляла широка усмивка. — Мастилото се полепя и по дрехите, и по кожата на крадеца. А мастилото е толкова силно, че полепне ли ти по ръцете, не се измива. Пилат Понтийски и Юда, нали? Кръв по ръцете. Кървави пари. Мъките на съдията. Наказанието на шпионина.
Раскол изтървал пълнителя на пода зад масичката и като се навел да го вдигне, Иваршон дал знак на Вебер да му подаде бележника.
— Искам да напишеш името на човека от снимките — отсякъл Иваршон и сложил бележника на масичката. — Както казах, не сме тук да си играем игрички.
— Да, не затова сме тук — съгласил се Раскол и бавно сглобил химикалката. — Обещах да ви кажа името на мъжа, който е взел парите, нали?
— Такава беше уговорката — отвърнал Иваршон и се навел напред в напрегнато очакване, щом Раскол започнал да пише.
— Ние, ксораксаните, знаем какво значи уговорка — уверил го той. — Тук ще напиша не само името му, но и името на проститутката, която редовно посещава, а също и с кого се е свързал, за да разбие коляното на младежа, разбил неотдавна сърцето на дъщеря му. Биячът отказал предложението за работа.
— Ами… отлично — Иваршон бързо се извърнал към Вебер и развеселено се ухилил.
— Ето — Раскол подал бележника и химикалката на Иваршон, а той с нетърпение зачел написаното.
Веселата усмивка се изпарила.
— Ама… — заекнал той. — Хелге Клеметсен. Та той е шефът на банковия клон…
Сякаш получил някакво просветление: