— Замесен ли е?
— Във висша степен — кимнал Раскол — Нали той е взел парите?
— И ги е сложил в сака на крадеца — тихо измърморил Вебер от мястото си до вратата.
Въпросителното изражение на Иваршон се преобразило в яростна гримаса.
— Що за глупости са това? Обеща да ми помогнеш.
Раскол заразглеждал дългия си заострен нокът на малкия си пръст. После кимнал сериозно, навел се напред над масичката и дал знак на Иваршон да се приближи.
— Имаш право — прошепнал той. — Ето я помощта ми. Научи се какъв е животът. Седни и разгледай рожбата си. Не е лесно да откриеш някои пропуснати неща, но е възможно.
Раскол потупал началника на полицейския отдел по рамото, седнал отново, скръстил ръце и кимнал към шахматната дъска:
— Ти си на ход, шефе.
Иваршон кипял от гняв, докато с Вебер вървели през Отходния канал: тристаметров подземен коридор, който свързва затвора „Бутсен“ с Главното полицейско управление.
— Доверих се на един от хората, които са измислили лъжата! — съскал Иваршон. — Повярвах на един циганин! — Ехото се мятало между стените. Вебер ускорил крачка, бързал да се махне от студения влажен тунел. През Отходния канал превеждат арестанти до и от Главното полицейско управление за разпити и се носят твърде неприятни слухове какво се случва там.
Иваршон се загърнал в сакото си и също ускорил крачка.
— Обещай ми едно, Вебер: никому да не кажеш и дума за това. Става ли?
Обърнал се към Вебер с повдигната вежда:
— Е?
Вебер понечил да даде положителен отговор на началника си — вече били стигнали до онази част от Отходния канал, където стената е боядисана в оранжево — но чул леко изпукване. Ужасен, Иваршон надал вик, свлякъл се на колене в една локва и се хванал за гърдите.
Вебер се огледал на всички страни, погледнал нагоре и надолу по тунела. Никой. Обърнал се към началника на полицейски отдел, с ужас вторачен в обагрената си в червено ръка.
— Кървя — изпъшкал той. — Умирам.
На Вебер му се сторило, че очите на Иваршон са се уголемили.
— Какво има? — попитал шефът с изплашен глас, забелязвайки зяпналата от почуда физиономия на Вебер.
— Ще се наложи да отидеш на химическо — отвърнал Вебер.
Иваршон погледнал надолу. Червенината се била разляла по цялата му риза и по части от лимоненозеленото му сако.
— Червено мастило — обяснил му Вебер.
Иваршон извадил останките от химикалката с логото на „Де ен Бе“. Микроексплозията я разделила по средата. Иваршон постоял със затворени очи, докато си възвърнал нормалното дишане. После задържал погледа си върху Вебер.
— Знаеш ли кой е бил най-големият грях на Хитлер? — попитал той и му подал чистата си ръка. Вебер я хванал и му помогнал да се изправи. Иваршон огледал току-що изминатия път в тунела.
— Че не се е постарал повече с циганите.
— Никому нито дума — имитираше го Вебер и се хилеше. — Иваршон отиде направо в гаража и се прибра вкъщи. Няма да може да изличи мастилото поне три дена.
Хари поклати невярващо глава.
— И как постъпихте с Ракол?
Вебер вдигна рамене.
— Иваршон се кълне, че ще го тикне в изолатора. Но не ми се вярва да помогне. Този тип е… различен. Като казах различен, как се справяте с Беате? Открихте ли нещо повече от този пръстов отпечатък?
Хари поклати глава.
— Момичето е специално — натърти Вебер. — Познавам я от баща й. В нея има много хляб.
— Така е. Какъв беше баща й?
— Добър човек. Лоялен. Жалко, че всичко приключи по този начин.
— Странно е такъв опитен полицай да допусне подобен гаф.
— Едва ли е било гаф — възрази Вебер, докато изплакваше чаша за кафе в мивката.
— Така ли?
Вебер изломоти нещо.
— Какво каза, Вебер?
— Нищо — измърмори той. — Сигурно е имал причина да постъпи така, само това казвам.
— Напълно възможно е болд точка ком да е сървър — разсъждаваше Халвуршен. — Само отбелязвам, че никъде не е регистриран. Но може да се намира в някое мазе в Киев, а част от абонатите му да си разменят много особено порно, знам ли? Ние, простосмъртните, не сме в състояние да открием в тази джунгла хората, които не са регистрирани. Трябва ти хрътка, истински специалист.
Почукването беше толкова леко, че Хари не го чу, но Халвуршен извика:
— Влез!
Някой отвори внимателно вратата.
— Здрасти — поздрави Халвуршен и се усмихна. — Беате, нали?
Тя кимна и побърза да погледне Хари.
— Опитах се да се свържа с теб. Номерът на мобилния ти от списъка…