— Той си изгуби телефона — прекъсна я Халвуршен и стана. — Разполагай се, а аз ще приготвя специалното еспресо на Халвуршен.
Тя се поколеба.
— Благодаря, но бих искала да ти покажа нещо в House of Pain, Хари. Имаш ли време?
— Цялото време на света — Хари се облегна на стола. — Вебер ми сервира само лоши новини. Отпечатъците не съвпаднали с никакви от базата данни. А Раскол пратил Иваршон за зелен хайвер.
— Това лоша новина ли е? — изплъзна се от устните на Беате и тя ужасено закри устата си с ръка. Хари и Халвуршен се разсмяха.
— Винаги си добре дошла, Беате — изпрати я Халвуршен, докато тя излизаше с Хари. Тя не го удостои с отговор. Хари го изгледа изпитателно и Халвуршен остана леко смутен в стаята.
В ъгъла на House of Pain Хари забеляза одеяло върху двуместното диванче от „ИКЕА“.
— Тук ли спа тази нощ?
— Нещо такова — измърмори тя и включи видеокасетофона. — Погледни Екзекутора и Стине Грете на този кадър.
Тя посочи екрана със стопирания видеозапис. Стине се бе навела към крадеца. Хари усети как настръхва.
— Има нещо гнило в тази снимка — изкоментира тя. — Нали?
Хари погледна крадеца. После Стине. Точно този кадър го подтикна да гледа видеозаписа многократно и да търси нещо, което през цялото време е било там, но все пак му убягваше. И продължаваше да му убягва.
— Кое? — чудеше се гласно той. — Кое виждаш ти, а аз — не?
— Опитай.
— Вече опитах.
— Запомни картината, затвори очи и се довери на усещането си.
— Ако говорим сериозно…
— Хайде, Хари — усмихна се тя. — Нали в това се състои работата на разследващия?
Той я погледна леко озадачен. После повдигна рамене и я послуша.
— Какво виждаш, Хари?
— Вътрешната страна на клепачите ми.
— Съсредоточи се. Кое те смущава?
— Има нещо гнило с тях двамата. Начина… по който стоят.
— Добре. Как стоят?
— Ами… не знам, просто не както трябва.
— Как по-точно?
Обзе го същото чувство, че потъва, като у Вигдис Албю. Видя как Стине Грете седи наведена напред. Сякаш за да улови всяка дума на крадеца. А той, скрит зад маската, се е втренчил в лицето на човека, чийто живот скоро ще отнеме. Какво ли си мисли той. А какво минава през нейния ум? Дали в този неподвижен миг и тя се опитва да разбере кой е мъжът под маската?
— Как по-точно? — повтори Беате.
— Ами… прекалено близо са един до друг.
— Браво, Хари!
Той я погледна. Пред очите му подскачаха искри и частички, подобни на амеби.
— Браво ли? — промърмори той. — Какво искаш да кажеш?
— Ти успя да вербализираш онова, което виждахме през цялото време. Напълно вярно, Хари, те са прекалено близо един до друг.
— Добре де, нали чух какво казах. Но твърде близо в сравнение с какво?
— В сравнение с разстоянието, на което стоят двама души, които никога не са се виждали.
— Така ли?
— Чувал ли си за Едуард Хол?
— Не много.
— Антрополог. Първи той е установил връзката между разстоянието, което двама разговарящи спазват, и отношенията помежду им. Тази връзка е точно определена.
— Стига де.
— Социалната дистанция между непознати е от един до три метра и половина. Хората спазват това разстояние, стига ситуацията да го позволява; само се сети за опашките за автобуса и писоарите. В Токио хората се чувстват комфортно и на по-малко разстояние един от друг, но разликите между отделните култури всъщност са доста малки.
— Но той няма как да й шепне от метър и половина.
— Така е, но е можел да се справи и като спази тъй нареченото лично пространство — от метър до четиридесет и пет сантиметра. То е допустимо за приятели и познати. Но както виждаш, Екзекутора и Стине прекрачват тази граница. Измерих разстоянието. Двадесет сантиметра. Тоест, намират се в интимната зона. Там общуващите са толкова близо един до друг, че вече не фокусират цялото лице на партньора, а усещат миризмата и топлината от тялото му. Това разстояние е запазено за интимните партньори и за семейството.
— Аха — кимна Хари. — Впечатлен съм от познанията ти, но пред нас са двама души в изключително критична ситуация.
— Ами точно това е толкова странно! — възкликна Беате и се вкопчи здраво за ръкохватките на стола, сякаш да не изхвръкне. — Ако не се налага, хората не прекрачват границите, за които говори Едуард Хол. А на Стине Грете и Екзекутора не им се налага да го правят.
Хари потърка брадичка.
— Добре, да проследим мисълта ти.
— Според мен Екзекутора познава Стине Грете — заключи Беате. — И то доста добре.