— Какво значи добре — Хари зарови лице в ръцете си и заговори през пръстите:
— Значи Стине е познавала професионален крадец, който извършва перфектен обир и после я застрелва. Знаеш къде ни отвежда този ред на мисли, нали?
Беате кимна.
— Веднага ще проверя какво ще открием за Стине Грете.
— Чудесно. А после ще си побъбрим с един човек, който многократно е бил в интимната й зона.
Осемнадесета глава
Прекрасен ден
— От това място ме побиват тръпки — призна Беате.
— Тук е лежал известен пациент на име Арнолд Юклерьо — осведоми я Хари. — Казал, че това е мозъкът на чудовището, наречено психиатрия. Значи не откри нищо за Стине Грете.
— Не. Безупречната й репутация и банкови сметки не предполагат финансови проблеми. Не е плащала големи суми с карта в магазини за дрехи или ресторанти. Не е залагала на конни състезания. Никакви признаци на пристрастеност към хазарт. Най-екстравагантното, което изрових, е пътуване до Сан Пауло през лятото.
— А съпругът й?
— Същото. Стабилен и разумен.
Минаха под портала на психиатричната болница и стигнаха до празно място между големи червени тухлени сгради.
— Напомня на затвор — отбеляза Беате.
— Хайнрих Шимлер — уточни Хари. — Немски архитект от деветнадесети век. Той е проектирал и затвора „Бутсен“.
Към тях се приближи санитар и ги заведе до рецепцията. Беше с боядисана в черно коса и имаше вид на музикант от банда или на дизайнер. Впрочем с това и се занимаваше всъщност.
— Общо взето, Грете само стои и гледа през прозореца — осведоми ги той, докато крачеха през коридора към отделение Г2.
— Достатъчно адекватен ли е за разговор? — попита го Хари.
— Да, говори… — Санитарят се бе бръкнал с шестстотин крони, та черният му бретон да изглежда така небрежен. Сега отмести един кичур и премига към Хари през роговите си очила, придаващи му вид на интелектуалец-аутсайдер; по-скоро замисълът бе да внушава на сведущите, че не е аутсайдер, а характерен по свой начин.
— Колегата ми се чуди дали Грете е достатъчно здрав, за да разговаря за съпругата си — уточни Беате.
— Ами опитайте — посъветва ги дълбокомислено санитарят и върна кичура на мястото му пред стъклото на очилата. — Ако пак стане психотичен, значи не е готов.
Хари не се поинтересува как да разберат дали е психотичен. Стигнаха до края на коридора и санитарят отключи врата, остъклена с илюминатор.
— Необходимо ли е го заключвате вътре? — попита Беате и се огледа в светлата стая за срещи.
— Не — санитарят не даде повече обяснения и посочи стол, дръпнат плътно до прозореца, на който се очертаваше самотен гръб под бял халат. — Ще бъда в стаята на охранителите вляво по коридора. Обадете се на тръгване.
Приближиха се до седналия на стола мъж, вторачен в нещо навън. Движеше се единствено дясната му ръка — бавно пишеше нещо в скицник, отсечено и механично като крайник на робот.
— Трун Грете? — попита го Хари.
Не успя да познае човека, обърнал се към него. Грете си бе отрязал косата, лицето му изглеждаше по-изпито, а дивият израз в очите от вечерта на тенискорта бе заменен със спокоен, празен поглед, зареян някъде в далечината, минавайки през тях. Хари бе наблюдавал това и преди. Така изглеждат след първите седмици зад решетките всички, когато излежават присъда за пръв път. И Хари инстинктивно разбра, че така се чувства и мъжът на стола: все едно излежава присъда.
— От полицията сме — обясни Хари.
Грете отмести погледа си към тях.
— Става дума за съпругата ви и за обира в банката.
Грете присви очи, сякаш правеше усилие да се съсредоточи, за да разбере думите на Хари.
— Имаме няколко въпроса към вас — намеси се Беате с висок глас.
Грете кимна бавно. Беате придърпа стол и седна.
— Ще ни разкажете ли за нея?
— Да ви разкажа? — Гласът му изскърца като лошо смазана врата.
— Да — Беате се усмихна мило. — Интересува ни каква е била Стине. С какво се занимаваше тя. Какво харесваше. Какви плановете имаше. Неща от този род.
— Неща от този род? — Грете погледна Беате. После остави химикалката. — Щяхме да си имаме деца. Такъв беше планът. Бебета в епруветка. Надяваше се на близнаци. Две плюс две, повтаряше го постоянно. Две плюс две. Тъкмо щяхме да започваме. Точно сега — очите му плувнаха в сълзи.
— Точно сега ли?
— Мисля, че днес. Или утре. Каква дата сме днес?
— Седемнадесети — обади се Хари. — Женени сте били отдавна, нали?
— От десет години — уточни Грете. — Щеше да ми е все едно дали искат да станат тенисисти. Не можеш да принудиш децата да харесват същото като родителите, нали? Може пък да обичат да яздят. Ездата е хубаво нещо.