Грете пак се беше обърнал към прозореца и не видя визитката, която Хари му подаде, затова той я остави на масата. Навън вече се бе стъмнило, а по стъклото на прозореца пробягваха полупрозрачни отражения, наподобяващи призраци.
— Имам чувството, че го видях — обади се Грете. — В петък след работа винаги ходя на скуош в център „Сатс“ на улица „Спурвай“. Нямах партньор, затова вместо на скуош отидох във фитнес залата. Вдигах малко тежести, карах велоергометър, такива неща. Но по това време се чака на опашка за уредите, понеже е голяма тарапана.
— Знам — кимна Хари.
— Бях там, когато убиха Стине. На триста метра от банката. Очаквах с нетърпение да си взема душ, да се прибера у дома и да започна да приготвям вечерята. Винаги аз готвя в петък. Обичах да я чакам. Обичах… да чакам. Не всички хора обичат.
— Как така сте го видели? — попита Беате.
— Видях как някакъв човек мина покрай мен и влезе в съблекалнята. Носеше широки черни дрехи. Работен комбинезон или нещо подобно.
— И маска?
Грете поклати отрицателно глава.
— Или шапка с козирка? — попита Хари.
— Държеше я в ръка. Може да е било и маска. Или шапка с козирка.
— Видяхте ли… — поде Хари, но Беате го прекъсна:
— Ръст?
— Не знам — вдигна рамене Грете. — Нормален ръст. Кое е всъщност нормално? Може би метър и осемдесет.
— Защо не ни споменахте за това по-рано? — попита го Хари.
— Защото — започна Грете и притисна пръсти до прозореца, — както казах, това е само интуиция. Не знам дали съм видял точно убиеца.
— Откъде тогава сте сигурен? — попита Хари.
— Понеже преди няколко дена тук дойдоха двама ваши колеги. И двамата се казват Ли — обърна се рязко към Хари. — Роднини ли са?
— Не, какво искаха?
Грете отдръпна ръката си от прозореца. На стъклото се бе събрала влага около мазните следи от пръстите му.
— Искаха да проверят дали Стине е била свързана с крадеца. И ми показаха снимки от обира.
— И?
— Работният комбинезон на снимките беше черен без щампи. Онзи, който видях в „Сатс“, имаше надпис с големи бели букви на гърба.
— Какво пишеше? — попита Беате.
— П-О-Л-И-Ц-И-Я — отвърна Грете, докато търкаше следите от пръстите си по стъклото. — Когато след това излязох на улицата, чух полицейските сирени от Маюрстюа. Първо се учудих как така крадците успяват да се измъкват при толкова много полицаи наоколо.
— Ясно. Защо си го помислихте точно тогава?
— Не знам. Навярно защото някой току-що ми беше откраднал ракетата за скуош от съблекалнята, докато тренирах. Следващата ми мисъл бе, че ограбват банката на Стине. Човек се сеща за много такива неща, като даде воля на фантазията си, нали? После се прибрах вкъщи и сготвих лазаня. Стине обожаваше лазаня — Грете се опита да се усмихне, но вместо това от очите му бликнаха сълзи.
Хари заби поглед в изписания от Грете лист, за да не го наблюдава как плаче.
— От банковата ви сметка забелязах, че сте изтеглили значителна сума през последното полугодие — отбеляза Беате със суров и твърд глас. — Тридесет хиляди крони в Сан Пауло. За какво ги похарчихте?
Хари вдигна изненадано очи към нея. Тя изглеждаше напълно равнодушна към ситуацията.
Грете се усмихна през сълзи.
— Със Стине отпразнувахме там десет години от сватбата. Тя имаше повечко отпуск и тръгна седмица преди мен. Това е най-дългото време, което сме прекарвали разделени.
— Попитах ви за какво сте дали тридесет хиляди крони в бразилска валута? — повтори Беате.
Грете погледна през прозореца.
— Лично е.
— А това е разследване на убийство, господин Грете.
Грете се извърна към Беате и я изгледа продължително.
— Никога не сте се чувствали обичана, нали?
Лицето на Беате помръкна.
— Смятат немските бижутери в Сан Пауло за едни от най-добрите в света — обясни Грете. — Купих диамантения пръстен, който Стине носеше, когато почина.
Двама санитари дойдоха и отведоха Грете за вечеря. Хари и Беате останаха до прозореца и го изпратиха с поглед, докато чакаха санитарят да ги изведе.
— Съжалявам — каза Беате. — Изложих се… ама…
— Няма проблем — успокои я Хари.
— Винаги проверявам финансовото състояние на заподозрените в банков обир, но тук определено…
— Не се притеснявай, Беате. Никога не се извинявай, че си задала въпрос. Извини се, ако не си задала.
Санитарят дойде и им отключи.
— Докога ще остане тук? — попита Хари.
— В сряда го изпращаме у дома — отговори санитарят.