Деветнадесета глава
Обувките на въжето
Елмер бързаше по улица „Грьонланслайре“ и поздравяваше усмихнато, но трескаво клиентите и продавачите в съседните магазини. Ядосваше се на себе си, защото пак свърши дребните и се наложи да закачи табелка над заключената врата на лавката с надпис „Връщам се след десет минути“, за да изтича до банката.
Дръпна рязко вратата, втурна се в банката, изчурулика редовния си поздрав и забърза към автомата за бележки за ред. Никой не му отговори, но беше свикнал: та там работят само бледолики норвежци. Някакъв мъж е застанал до банкомата, май го поправя, а двама клиенти стоят с лице към улицата. Необичайно тихо е. Дали навън не става нещо, което не е забелязал?
— Двадесет — извика женски глас. Елмер погледна листчето си: 51, но понеже всички гишета бяха свободни, се приближи до гишето, от което извикаха.
— Здрасти, Катрине, красавице — поздрави той, докато хвърляше любопитно погледи към прозореца. — Искам монети по пет и по една крона.
— Двадесет и едно.
Обърна се озадачен към Катрине Шоен и едва сега забеляза мъжа до нея. На пръв поглед го взе за чернокож, но после установи, че мъжът носи маска. Цевта на пушката АГЗ в ръцете му се отдалечи от нея и се спря на Елмер.
— Двадесет и две — извика Катрине с глас, сякаш идващ от консервна кутия.
— Защо тук? — попита Халвуршен и присви очи към фиорда на Осло под тях. Вятърът подмяташе перчема му напред-назад на челото му. Тръгнаха с колата от потъналата в отровни газове „Грьонланслайре“ и за по-малко от пет минути стигнаха до възвишението Екеберг, извисяващо се като зелена наблюдателна кула в най-югоизточния ъгъл на града. Намериха пейка под дърветата с изглед към старата красива каменна постройка, която Хари продължаваше да нарича Морско училище, макар там вече да се обучаваха не моряци, а икономисти.
— Първо, защото тук е приятно — започна да нарежда Хари. — Второ, за да научиш малко за историята на града. „Ос“ в „Ос-ло“ означава било. Билото, на което седим в момента. Билото на Екеберг. А „ло“ е равнината под нас — посочи Хари. — И, трето, понеже всеки ден гледаме това планинско било, е важно да знаем какво се крие зад името, нали?
Халвуршен не отговори.
— Не исках да разискваме въпроса в офиса — обясни Хари. — Или при Елмер. Трябва да ти споделя нещо. — Дори и толкова високо над фиорда Хари долавяше мириса на солена вода в силните пориви на вятъра. — Познавах Ана Бетсен.
Халвуршен кимна.
— Не изглеждаш изненадан — отбеляза Хари.
— Очаквах нещо подобно.
— Има и още.
— Казвай.
Хари пъхна незапалената цигара в устата си.
— Преди да продължа, искам да те предупредя. Думите ми си остават между нас и рискуваш това да се превърне в морална дилема за теб. Разбираш ли? Ако не искаш да се забъркваш, ще приключим с казаното дотук. Какво решаваш?
Халвуршен погледна Хари. Не се нуждаеше от много време за размисъл, ако изобщо разсъждаваше. Кимна.
— Започнах да получавам мейли за смъртния случай — подхвана Хари.
— От познат ли?
— Нямам представа. Адресът не ми говори нищо.
— Значи затова вчера ме питаше как се проследяват електронни адреси?
— Никак не се ориентирам в такива работи, а ти разбираш — Хари направи опит да запали цигарата, но не успя заради вятъра. — Имам нужда от помощ. Според мен Ана е била убита.
Докато северозападният вятър късаше и последните листа от дърветата по Екеберг, Хари разказа за странните мейли от човек, наясно с всичко, което знаеха и те, а вероятно и повече от тях. Не спомена нищо за намеците в писмата, че самият той е бил на местопрестъплението в деня на смъртта на Ана, но каза за пистолета в дясната ръка на Ана, макар палитрата да показвала, че рисува с лявата; за снимката в обувката; за разговора с Астри Монсен.
— Астри Монсен отрече някога да е виждала Вигдис Албю и децата от снимката — поясни Хари. — Но щом видя снимката на съпруга Арне Албю, дето я извадих от „Дагенс Нерингслив“, й беше нужен само бегъл поглед. Не знаеше името му, но той идвал редовно при Ана. Виждала го е няколко пъти, когато си вземала пощата. Идвал следобед и си тръгвал късно вечерта.
— Казват му извънредно работно време.
— Попитах Монсен дали двамата са се срещали само през делничните дни. Понякога идвал да вземе Ана с кола през уикенда.
— Вероятно са си разнообразявали връзката с излети сред природата.