По калната трева отстрани на пътя откри следи от гуми. Грубите, дълбоки отпечатъци показваха, че оттам е минала тежка кола с гуми, предназначени за шофиране из неравна местност, например „Ландроувър“ или нещо подобно. Понеже наскоро бе валял дъжд, беше изключено следите да са стари. Вероятно бяха на не повече от няколко дена.
Огледа се и си помисли, че няма нищо по-самотно от летните къщи през есента.
Халвуршен стоеше превит надве над ключалката с електрически шперц и пуфтеше.
— Как върви?
— Зле — Халвуршен се изправи и избърса потта от челото си. — Ключалката не е аматьорска. Нищо няма да направим без кози крак.
— Без щанга — Хари се почеса по тила. — Погледна ли под изтривалката?
— Не — въздъхна Халвуршен. — И нямам намерение.
— Защо?
— Защото живеем в ново хилядолетие и хората вече не слагат ключовете за вилите си под изтривалката. Особено пък милионерите. Освен ако не заложиш стотачка, няма да го направя. Става ли?
Хари кимна.
— Чудесно — Халвуршен приклекна, за да събере инструментите в куфара.
— Исках да кажа, че залагам стотачка — обясни Хари.
Халвуршен вдигна очи.
— Бъзикаш ли се?
Хари поклати отрицателно глава.
Халвуршен хвана края на зелената изтривалка от изкуствена материя.
— Хайде, късмет — измърмори той и я дръпна настрани. Три мравки, две равноноги и една щипалка се размърдаха под нея и се закатериха по сивата стена. Но ключ нямаше.
— Понякога си невероятно наивен, Хари — Халвуршен протегна ръка. — Защо му е да оставя ключ?
— Защото — започна да обяснява Хари, без да забелязва ръката на Халвуршен, понеже се бе втренчил във фенера от ковано желязо до вратата, — млякото се разваля на слънце.
Приближи се до фенера и започна да развива глобуса.
— Какво значи?
— Бакалинът е донесъл продуктите в деня преди идването на Албю, нали? Търговецът ги е внесъл във вилата, това е ясно.
— Е, и? Може да е оставил резервен ключ в бакалията ли?
— Не вярвам. Албю е искал да бъде сигурен, че никой няма да нахълта, когато Ана дойде тук, предполагам.
Хари свали горната част на фенера и погледна в стъклото:
— Сега вече не просто предполагам.
Халвуршен измънка нещо и си прибра ръката.
— Помириши — подкани го Хари, като влязоха в хола.
— Сапун — установи Халвуршен. — Някой току-що е намерил за необходимо да почисти.
Тежката мебелировка, антиките с провинциален чар и голямата камина, покрита с талк, засилваха впечатлението за великденска ваканция. Хари пристъпи към стенна секция от смърч в другия край на хола. По лавиците бяха наредени стари книги. Хари огледа заглавията по протритите корици, но остана с усещането, че никой не ги е чел. Не и тук. Навярно са купени анблок от антикварна книжарница в Маюрстюа. Стари албуми. Чекмеджета. В тях имаше табакери от Кохиба и Боливар. Едното беше заключено.
— Чистили са напразно — отбеляза Халвуршен.
Хари се обърна и видя как колегата му сочи мокрите кални следи от обувки, които пресичаха пода.
Събуха се в коридора, намериха бърсалка в кухнята и след като подсушиха пода, се споразумяха Халвуршен да се заемем с хола, докато Хари оглежда спалните и банята.
Каквото научи за обиска, Хари го усвои в задушна класна стая в Полицейската академия през петъчните следобеди, когато всички копнееха да си идат у дома, да си вземат душ и да излязат из града. Нямаха учебник, а старши инспектор Рьоке. Той именно даде на Хари единствения съвет, който му вършеше работа като ръководство при обиск:
— Не мисли какво търсиш. Мисли какво си открил. Защо е там? Там ли му е мястото? Какво значи това? Като четенето е: мислиш ли за „л“, а виждаш „к“, няма да разбереш думите.