Влизайки в спалнята, Хари видя първо двойно легло и снимка на господин и госпожа Албю върху нощното шкафче. Не беше голяма, но се набиваше на очи, защото в стаята нямаше друга и бе обърната към вратата.
Хари отвори вратата на един шкаф. Лъхна го миризмата на чужди дрехи. Не бяха ежедневни, а официални рокли, блузи и няколко костюма. Плюс чифт обувки за голф с шипове.
Хари прерови методично и трите шкафа. Работеше като разследващ полицай твърде отдавна, за да се стеснява да пипа чужди вещи.
Седна на леглото и погледна снимката върху нощното шкафче. В далечината се виждаше само небе и вода, но ъгълът, под който падаше светлината, го наведе на мисълта, че снимката е правена в по-южен район. Арне Албю беше със загар и в погледа му се четеше същата момчешка шеговитост, която Хари забеляза и в ресторанта на пристанището. Беше притиснал съпругата си до себе си. Толкова силно, че горната част от тялото на Вигдис Албю сякаш се опитваше да се отскубне от прегръдката.
Хари дръпна покривката на леглото и завивката. Ако Ана е лежала в това спално бельо, несъмнено щяха да открият косми, следи от кожа, слюнка или секрет от половите й органи. Вероятно всичко на куп. Но опасенията му се потвърдиха. Той погали с ръка колосания чаршаф. Доближи лице до възглавницата и подуши. Току-що изпрано бельо. Мамка му.
Отвори чекмеджето на нощното шкафче. Пакетче дъвки, запечатана опаковка „Паралгин“, ключодържател с ключ и месингова плочка с инициали АА, снимка на голо бебе, свито като ларва върху маса за повиване, и швейцарски военен нож.
Понечи да извади ножа, но чу самотен, студен писък на чайка. Неволно потръпна и погледна през прозореца. Чайката не се виждаше. Силен кучешки лай прекъсна претърсването.
В същия миг Халвуршен се появи на вратата:
— По пътеката се задават хора.
Сърцето на Хари сякаш мина на турбо двигател.
— Аз ще взема обувките — каза той. — Ти донеси куфара с оборудването тук.
— Но…
— Ще скочим от прозореца, когато влязат. Побързай!
Лаят отвън се усили и зачести. Хари се претърколи по пода към коридора, а Халвуршен коленичи пред стенната секция и напъха праха, четката и специалната хартия за отпечатъци в куфара. Лаят вече беше толкова близо, че се чуваше и ръмжене. Стъпки по стъпалата. Вратата не беше заключена, твърде късно бе да предприеме нещо, щяха да го спипат на местопрестъплението! Хари притаи дъх и не помръдна от мястото. Май по-добре да се сблъска сега със собственика, та Халвуршен да успее да се измъкне. Така на съвестта на Хари нямаше да тежи и неговото уволнение.
— Грегор! — извика мъжки глас от другата страна на вратата. — Върни се!
Кучешкият лай се отдалечи и той чу как мъжът отвън слиза по стъпалата.
— Грегор! Остави сърните намира!
Хари направи две крачки напред, внимателно завъртя топката на вратата, после грабна двата чифта обувки и се промъкна в стаята, докато слушаше как отвън дрънчат ключове. Затвори вратата на спалнята зад себе си и чу как външната врата се отвори.
Халвуршен седеше на пода под прозореца и гледаше Хари с широко отворени очи.
— Какво има? — прошепна Хари.
— Тъкмо щях да избягам през прозореца, но се появи това бясно псе — едва чуто промълви Халвуршен. — Черен ротвайлер.
Хари погледна през прозореца към зяпналата паст и двете лапи на външната стена. При вида на Хари звярът започна да скача по стената и да лае като обезумял. От белите му кучешки зъби се стичаха лиги. В хола се чуха тежки стъпки. Хари залегна на пода до Халвуршен.
— Най-много седемдесет кила — прошепна той. — Нищо работа.
— Твой е. Виждал съм как напада ротвайлерът от екип „Виктор“.
— Аха.
— Дресьорите изгубиха контрол над песа. На онзи, който играеше бандит, му пришиха ръката в болница.
— Мислех, че са добре защитени.
— Така е.
Поседяха, заслушани в лая навън. Стъпките от хола вече не се чуваха.
— Дали да не влезем и да се представим? — зашепна Халвуршен. — Въпрос на време е…
— Шшшт!
Пак чуха стъпките. Приближаваха спалнята. Халвуршен затвори очи, сякаш така би понесъл унижението по-леко. Все пак ги отвори и видя Хари да държи предупредително показалец до устните си.
Чуха глас пред прозореца на спалнята:
— Грегор! Ела! Ще се прибираме у дома!
Кучето излая още няколко пъти и изведнъж млъкна. Хари чуваше само тежко дишане на пресекулки, но не знаеше дали е неговото, или на Халвуршен.
— Проклети послушни ротвайлери такива — прошепна Халвуршен.
Изчакаха да чуят как колата запали надолу по пътя. После се втурнаха в хола и Хари успя да зърне само задницата на морскосин джип „Чероки“. Халвуршен се просна на дивана и отпусна глава назад.