— Боже мой — изпъшка той. — За миг видях как победоносно се завръщам в родния град. Какво, по дяволите, искаше тоя? Остана само две минути. — Пак скочи от дивана. — Мислиш ли, че ще се върне? Може би просто слизат до бакалията?
Хари поклати отрицателно глава.
— Тръгна си към къщи. Хора като него не лъжат кучетата си.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Някой ден ще му подвикне „На място, Грегор, отиваме на ветеринар да те приспят“.
Хари огледа стаята. После се приближи до стенната секция, надигна се на пръсти и прокара пръст по ръба на книгите от най-горната до най-долната лавица.
Халвуршен кимна мрачно и се загледа във въздуха:
— И Грегор ще довтаса с вирната опашка. Честна дума, странни са тези псета.
Хари се спря и се ухили.
— Съжаляваш ли, Халвуршен?
— Е, колкото и за други мои грешки. Не повече.
— Започваш да говориш като мен.
— Ами вече съм като теб. Откакто си купихме кафемашината, те цитирам. Какво търсиш?
— И аз не знам — отвърна Хари, извади една дебела, висока книга и я разтвори. — Я виж, фотоалбум. Интересно.
— Така ли? Сега напълно ме обърка.
Хари посочи с пръст към пода зад себе си и продължи да разлиства. Халвуршен се изправи и погледна. И разбра. От прага на стаята започваха отпечатъци от мокри ботуши и по права линия стигаха до лавиците, където стоеше Хари.
Хари остави албума на място, извади друг и започна да го разлиства.
— Точно така — заключи той след малко. Допря албума до лицето си. — Ясно.
— Какво?
Хари сложи албума върху масата пред Халвуршен и посочи една от шестте снимки върху черното кадифе. От плажа им се усмихваха жена и три деца.
— Същата снимка намерих в обувката на Ана — каза Хари. — Помириши.
— Няма нужда, носи се силна миризма на лепило.
— Правилно. Преди малко е залепил снимката, дръпни я леко и ще усетиш, че лепилото още не е засъхнало. Но помириши и самата снимка.
— Добре — Халвуршен доближи носа си до усмивките. — Мирише на… химикали.
— Какви химикали?
— Така миришат току-що проявените снимки.
— Пак позна. И какъв извод ще направим?
— Че той… ъъъ, обича да лепи снимки?
Хари погледна часовника. Ако Албю е тръгнал към къщи, щеше да си е вкъщи след час.
— Ще ти обясня в колата — обеща той. — Вече разполагаме с нужното доказателство.
Излязоха на Е6. Започна да вали. Светлините от колите в отсрещното платно се отразяваха в мокрия асфалт.
— Сега знаем откъде идва снимката в обувката на Ана — обясни Хари. — Сигурно се е възползвала от удалата й се възможност, когато е била за последно във вилата, и е откъснала снимката от албума.
— И за какво й е била тази снимка?
— Един господ знае. Навярно да види черно на бяло какво стои между нея и Албю. За да разбере по-добре ситуацията. Или за да има какво да пробива с игли.
— А като си му показал снимката, е разбрал откъде е взета?
— Естествено. Следите от „Черокито“ до вилата са същите като онези, които открихме. Значи е бил тук преди няколко дена, може би вчера.
— За да почисти вилата и да заличи всички пръстови отпечатъци?
— И за да провери онова, което го е глождело — че в албума липсва снимка. Прибрал се е, намерил е негатива и го е занесъл в някое фото.
— Сигурно някъде, където вадят снимки веднага. После е отишъл във вилата, за да я залепи на мястото на старата.
— Аха.
Задните колела на автовлака пред тях пръскаха предното стъкло на колата им с мазна течност и чистачките трескаво работеха.
— Албю стигна доста далеч, за да прикрие следите от авантюрите си — констатира Халвуршен. — Но допускаш ли, че е отнел живота на Ана Бетсен?
Хари се втренчи в логото върху задните врати на автовлака. „АМОРОМА — вечно твоя“.
— Защо не?
— Не ми изглежда като типичния убиец. Добре образован мъж за пример, стабилен баща с безупречно досие, създал е собствена фирма.
— Изневерява на жена си.
— Че кой не изневерява?
— Да, има ли изобщо такива хора — бавно повтори Хари. И възкликна с внезапно раздразнение: — Докога ще киснем зад този автовлак и ще гълтаме мръсотия?
Халвуршен погледна в огледалото и мина в лявото платно.
— И какъв би бил мотивът му?
— Нека го попитаме — предложи Хари.
— Какво искаш да кажеш? Да идем у тях и да го попитаме ли? Да разкрием, че сме се сдобили с доказателства по незаконен начин и да ни изритат веднага?