Хари стъпи върху студения линолеум. Лицето в огледалото в банята наподобяваше портрет на късния Пикасо.
Беате говореше по телефона и поклати отрицателно глава, когато Хари застана на вратата. Той кимна и понечи да отмине, но тя му махна да влиза.
— Благодаря ви все пак за помощта — каза тя в слушалката и затвори.
— Преча ли? — попита Хари и остави чаша с кафе пред нея.
— Не, поклатих глава, за да ти дам знак, че няма резултат. Току-що разговарях с последния в списъка. От всички мъже, за които знаем, че са били в спортния център „Сатс“ във важния за нас момент, само един си спомни бегло за човек в работно облекло. Но дори и той се поколеба дали го е видял в съблекалнята.
— Аха — Хари седна и се огледа.
Офисът й беше изрядно подреден, както очакваше. Освен саксията на перваза с широко разпространено цвете, чието име не знаеше, стаята й беше толкова изчистена от безсмислена украса, колкото и неговата. На бюрото й зърна гърба на снимка. Досети се кой е на снимката.
— Само с мъже ли разговаря? — попита той.
— Според теорията ни е влязъл в мъжката съблекалня и там се е преоблякъл, нали?
— Да, а после е тръгнал из улиците като обикновен гражданин. Нещо ново за вчерашния обир в „Грьонланслайре“?
— Какво значи ново. Бих го определила по-скоро като повторение. Същите дрехи, същото оръжие. Карал заложници да говорят вместо него. Прибрал парите от банкомата за минута и петдесет секунди. Никакви следи. Накратко…
— Екзекутора — допълни Хари.
— Какво има вътре? — Беате вдигна чашата и погледна вътре.
— Капучино. Поздрави от Халвуршен.
— Кафе с мляко? — сбърчи нос тя.
— Нека позная. Баща ти е казал, че няма доверие на хора, които пият кафе със захар и мляко?
Хари веднага съжали за репликата си, виждайки учудената физиономия на Беате.
— Извинявай — измънка той. — Не исках… шегата беше неуместна.
— И какво ще правим сега? — побърза да попита Беате, докато опипваше дръжката на чашата. — Върнахме се на стартова позиция.
Хари се отпусна на стола и се втренчи във върховете на обувките си.
— Право към затвора.
— Какво?
— Отиваме право в затвора — поизправи се той. — Дори и да минеш по Старт, няма да получиш две хиляди крони.
— За какво говориш?
— За картите „опитай си късмета“ в играта „Монополи“. Само това ни остана. Да си опитаме късмета. В затвора. Имаш ли телефонния номер на затвор „Бутсен“?
— Това е изгубено време — протестираше Беате.
Гласът й се удряше в стените на Отходния канал, докато тя подтичваше, за да върви редом с Хари.
— Сигурно си права — кимна той. — Точно като деветдесет процента от всяко разследване.
— Изчела съм всички протоколи и стенограми от направените му разпити. Никога не казва нищо конкретно. Само бълва философски брътвежи, които не са по същество.
Хари натисна звънеца до сивата желязна врата в края на тунела.
— Чувала ли си пословицата „търси изгубеното на светло“? Идеята е да илюстрира човешката несъобразителност. За мен е въплъщение на здравия разум.
— Вдигнете служебните си карти към камерата — обади се гласът от високоговорителя.
— Защо съм ти аз, ако ще говориш с него насаме? — попита Беате и се мушна през вратата зад Хари.
— С Елен имахме подход при разпита на заподозрени. Винаги единият водеше разпита, а другият само присъстваше и слушаше. Ако нещо не вървеше, обявявахме почивка. Ако аз водя разпита, излизам и Елен започва да бъбри за съвсем различни, ежедневни неща — от рода на как се опитва да спре цигарите, какви глупости дават по телевизията, как забелязала колко е висок наемът, след като скъсала с гаджето. Дрънка така известно време, аз се подавам и съобщавам, че е изникнало нещо и се налага аз да поема работата.
— Действа ли?
— Безотказно.
Качиха се по стълбите и влязоха в шлюза към затворническото хале. Надзирателят зад дебелото бронирано стъкло им кимна и натисна копчето. Чу се носов глас:
— Надзирателят идва след малко.
Появи се нисък мъж с напомпани мускули и полюшващата се походка на джудже. Въведе ги в помещението с килиите: триетажна галерия с редици от светлосини врати на килии обграждаше просторна продълговата зала. Между етажите бе опъната бодлива тел. Не се виждаше жива душа и само ехото от блъсната врата наруши тишината.